Ан Ейвъри - Снежната кралица

— Не досаждай на доктор Райан, Джозеф — каза строго аптекарят.

— Той не ми досажда, господин Фиск. — Майкъл се ухили на Хети и почука джобния си часовник. — Закъснях с три минути. Не е чак толкова зле.

— Не, не е толкова зле — съгласи се Хети, която сияеше от радост. Веселата му закачка внезапно стопи всички съмнения, които я бяха измъчвали през последните няколко часа. — Предполагам, че в крайна сметка нямам причина да се оплаквам.

— Аз не досаждам на доктор Райан, господин Фиск — каза момчето. — Честно! Просто го срещнах на улицата и му казвах…

— Е, може би трябва да му го кажеш някой друг път. Той е дошъл тук, за да се види с годеницата си, а не за да слуша теб.

— С годе… — Очите на Джозеф се разшириха и лицето му почервеня, когато той погледна към Хети. — О!

— Казвам се Хети Малоун — каза тя и му подаде ръка. Изглежда, че нито Майкъл, нито аптекарят, щяха да проявят любезност и да ги запознаят.

Момчето избърса набързо ръка в панталоните си и стисна нейната.

— Вие ли сте дамата, която ще стане госпожа Райан?

— Разбира се! — отвърна през смях Хети.

— Аз също ще стана лекар! Също като доктор Райан! — Джозеф отметна рамене назад и гърдите му се надуха от гордост. — Той ми даде много книги, но любимата ми е „Задълженията на лекаря“. Той казва, че трябва да ги науча, защото трябва да бъда абсолютно сигурен, че искам да стана лекар като него. И аз го правя! — добави момчето и се обърна ухилено към Майкъл. След това се обърна отново към Хети. — Трябваше да видите как той оправи крака на татко, макар доктор Шерууд да бе казал, че трябва да го отреже! И аз искам да правя същото! Сега татко е добре и може да ходи. Казва, че много скоро ще се върне на работа и…

— Хората невинаги имат късмета на баща ти, Джозеф — прекъсна го Майкъл, който очевидно се чувстваше неудобно от ентусиазма на момчето.

— И не забравяй — добави господин Фиск, — че ако ги нямаше аптекарите, баща ти щеше да загази здраво. — За да подчертае думите си, той удари с юмрук по мраморния плот на тезгяха, който отделяше неговата светая светих от останалия свят. — Лекарства! Ваксини! Това е истината! Лекарите се оправят добре със счупени крака, но какво щяха да направят, ако ги нямаше аптекарите? Без тях нито един хирург нямаше да може да си свърши работата, нали така?

Майкъл кимна, но Хети забеляза палавия блясък, който се беше появил в очите му. Той погледна надолу към Джозеф и му намигна.

— Не отричам, че аптекарите имат важна работа, но не си спомням да съм виждал някой от тях да седи до леглото на пациент в два часа през нощта. Поне не до пациентите, за които съм се грижил аз!

— Ха! Ако хората си вземаха лекарствата, нямаше да се разболяват в два часа сутринта!

— Да, сър. И какво лекарство трябва да се дава за бебета, сър?

Господин Фиск отвори уста, но не можа да каже нищо. Хети се задави. Майкъл огледа внимателно изложената на близката полица пудра за коне и говеда „Д-р Куук“.

— За да им попречат да се раждат по всяко време, де — добави Джозеф с изражение на абсолютна невинност. — Изглежда, че повечето от братята и сестрите ми са се родили посред нощ. Цялата тази тупурдия пречи на хората да спят. Дори ако веднага ни изпратят да спим у съседите.

— Бебета, така ли? — Господин Фиск изсумтя и размърда заплашително вежди. — Ха! Най-добре се връщай веднага на работа и спри да се тревожиш за бебетата. Бебета!

Джозеф сви вежди в упорита физиономия, но беше твърде добре възпитан, за да си позволи да спори с работодателя си. Той въздъхна.

— Да, сър.

— С какво мога да ви услужа, доктор Райан? — попита той, докато господин Фиск се оттегляше с мърморене в светилището си. На Джозеф очевидно не му беше дошло на ум, че може би Хети искаше да направи поръчката.

— Шоколадова сода за госпожица Малоун — каза Майкъл, който едва се сдържаше да не се разсмее. — С повече шоколадов сос, нали, Хети? А за мен една джинджифилова лимонада.

Хети изсумтя. Майкъл я погледна въпросително, но тя само му се усмихна чаровно, без да му дава някакво обяснение.

Майкъл седна на една от четирите малки маси с мраморен плот, които заемаха откритото пространство пред машината за сода, докато Джозеф изчезна зад тезгяха, за да изпълни поръчката.

Хети седна на стола, който Майкъл й държеше.

— Изглежда, че подстрекаваш към бунт — каза тя тихо, за да не бъде чута от господин Фиск или Джозеф.

Майкъл я погледна с уморена усмивка и седна срещу нея. След това пъхна лекарската си чанта под масата, за да не му пречи.