Ан Ейвъри - Снежната кралица

Самата мисъл за това й се струваше твърде невероятна.

— Дванадесет!

— Предполагам, че я обучавате за прислужница? — попита Хети.

— За прислужница? Опазил ме господ. Не, аз я използвам за прислужница, но я обучавам за счетоводителка.

Хети повдигна вежди.

— За счетоводителка?

— Разбира се. — Гласът на госпожа Скогинс стана определено леден. — Аз бях счетоводителка на съпруга си в продължение на много години. — Докато говореше, тя отново погледна към снимката.

— Това е най-подходящата професия за момиче като Бети — каза госпожа Фиск и подаде чашата си за още чай, за да отвлече вниманието на госпожа Скогинс от грешката на Хети. — Ние се чудехме какво да направим, за да й помогнем, когато Летиция предложи счетоводството. Три бучки захар, Летиция. Благодаря. И още малко сметана. Бети се оправя много добре с аритметиката — добави тя за информация на Хети, — но с нейното семейство и нуждата да се грижи за братята и сестрите си никога нямаше да се научи на добри обноски. А независимо колко е умно, едно момиче няма никакъв шанс да си намери добра работа, ако не знае как да се държи.

— Разбира се. Аз не исках… — Хети прекъсна опита си да се извини, защото Бети влезе в стаята.

— Извинете, госпожо Скогинс — каза момичето, — но някой си господин Мерсен ви търси по телефона, ма’ам. Казва, че иска да говори с вас.

— Адвокатът ми. — Госпожа Скогинс се изправи. — Той трябваше да уреди някои мои дела, докато ме нямаше. Вярвам, че ще ме извините. Понякога е толкова трудно да се получи добра връзка оттук с Денвър, а дори и тогава човек трябва да крещи като дивак.

Хети остави чашата си и стана от мястото си.

— Трябва да тръгвам. Много благодаря за чая. И за нещата за семейство Райнър. Много мило беше от ваша страна. Ще се опитам да дойда да ги взема утре, ако ви е удобно.

— Най-добре ще бъде и аз да си тръгвам — каза госпожа Фиск и се надигна с усилие. — След толкова дълго отсъствие нямаше да дойда, но госпожа Гроув каза, че се тревожела за дарението за мисията. — Тя прибра две парчета от сладкиша в чантата си и излезе от стаята след Хети.

Едва когато вратата се затвори зад тях, тя каза:

— Не се притеснявайте за това, че я разстроихте. Тя така и не успя да преживее загубата на съпруга и сина си.

— Наистина не исках да я обидя. — Хети се поколеба дали трябваше да каже още нещо. — Видях снимката — призна си тя най-накрая.

Госпожа Фиск кимна с очевидна загриженост.

— Летиция Скогинс никога няма да си признае това, но в тази къща тя се чувства самотна. За нея е добре, че Бети е там, дори ако понякога момичето я ядосва.

Хети си спомни за хладната, подредена елегантност в къщата и за малкото момче от снимката, облегнало се толкова уверено на коляното на баща си, и мисълта за това я накара да потръпне.

— Е, няма смисъл да мислите за това — каза госпожа Фиск. — Животът продължава. Трябва да се опитаме да се справим колкото можем по-добре.

С тези думи тя се отдалечи надолу по улицата, оставяйки Хети да я последва.

Когато Хети се върна в пансиона, видя, че вратата зее широка отворена, а в коридора цари абсолютно объркване. Някакви нови наематели се настаняваха в предната спалня и госпожа Спенсър се мотаеше наоколо като раздразнена кокошка, сменяше чаршафи, отваряше прозорци и обясняваше на новите наематели — семейство на средна възраст, които седяха нервно един до друг на един диван в дневната — правилата в пансиона.

Изглежда, че Майкъл беше уредил братята Търнър да бъдат преместени от пансиона в болница, където за тях щяха да се грижат по-добре — трудна задача, тъй като болниците не искаха да приемат туберкулозни, които можеха да умрат всеки момент. От възклицанията и коментарите на госпожа Спенсър ставаше ясно, че тя се разкъсва между радостта, че братята ги няма, и раздразнението от внезапното им напускане.

Когато Хети я спря в коридора, за да попита дали Майкъл не е оставил съобщение за нея, госпожа Спенсър, наполовина скрита зад купчината чаршафи в ръцете си, само поклати глава и се отдалечи забързано.

— Извинете, ма’ам. — Прислужницата мина покрай Хети, хванала механична чистачка за килим в едната си ръка и метла и лопата в другата. Преди Хети да успее да я попита дали Майкъл беше оставил съобщение, тя се втурна в спалнята и затвори вратата зад себе си.

Раздразнена, Хети се оттегли в спалнята си, за да се измие и преоблече за вечеря. Тя нямаше нищо против вниманието, което Майкъл отделяше на братята Търнър, но не смяташе, че е твърде неразумно да очаква от него да й остави съобщение, пък било то дори и малка бележка, с която да й каже, че ще дойде да обядва с нея.