Ан Ейвъри - Снежната кралица

В края на краищата, това се оказа без значение. Майкъл не се появи на време за вечерята.

Докато се хранеше, Хети не сваляше очи от чинията си и се опитваше да не забелязва любопитните погледи, които й хвърляха останалите наематели. Когато след вечерята те се събраха в дневната, за да си поговорят, Хети се извини и се върна в стаята си.

Тя чете малко, след което си легна рано, като се чудеше какво го беше задържало тази вечер. Измина дълго време преди тя да успее да заспи.

Майкъл не дойде за закуска. Дотогава всички съмнения и несигурността от предишния ден вече бяха изчезнали и бяха заменени с раздразнение.

Когато малко след девет часа Хети стигна до входната врата на къщата със странния цвят, тя откри, че вратата е заключена, а щорите на прозорците са спуснати.

Хети се втренчи ядосано във вратата, опитвайки се да реши какво да направи сега. Ако Майкъл си мислеше, че да я избягва беше начинът да я накара да му се извини, трябваше да си помисли отново.

Тя не можеше да попита съседите къде е отишъл той. Това нямаше да се хареса на Майкъл, а и съседите без съмнение щяха да започнат да се питат защо, току-що пристигналата годеница на доктор Райан е била принудена да се обърне към тях за информация. На нея не й се искаше да седи в потискащо елегантната дневна на госпожа Спенсър и да го чака да се появи, а нямаше никаква представа откъде можеше да започне да го търси.

От друга страна, имаше много неща, с които можеше да си запълни времето. Това беше един нов град, който не познаваше и трябваше да опознае, а и денят беше прекрасен за разходка.

Центърът на града гъмжеше от хора. Хети спря на гарата, за да уреди куфарите й да бъдат закарани в дома на Майкъл. Когато приключи с това, тя тръгна да обикаля магазините и дискретно да наднича през прозорците на канцелариите, изследвайки възможностите. Тя бързо успя да намери аптеката на господин Фиск — сграда, която вдъхваше усещане за стабилност и просперитет и пред която гордо се мъдреше една съвременна машина за сода.

Господин Фиск подаде плешивата си глава откъм канцеларията на гърба на сградата и направи малка гримаса, която накара веждите му да се огънат.

— Идвам веднага, ма’ам — извика той и се скри обратно в светилището си, преди тя да успее да му отвърне нещо.

Докато го чакаше, Хети оглеждаше полиците, които бяха добре заредени и внимателно почистени. Няколко от изложените продукти имаха непознати имена, а други, с които тя беше свикнала, изобщо не бяха изложени, но приятелите й, които я бяха предупреждавали за живота в дивия и непокорен запад, бяха сбъркали. Колорадо Спрингс може и да беше по-малък от Бостън, но беше също толкова модерен град.

— Съжалявам, ма’ам. Момчето излезе да занесе няколко поръчки и… я виж ти! Госпожица Малоун, ако не греша? — Господин Фиск я погледна над рамката на очилата си. След това плъзна очилата нагоре по носа си и я погледна през стъклата. Изражението му не показваше дали тази промяна в перспективата е имала някакъв резултат. — Доктор Райан все пак ви е взел от гарата, нали?

— Оправихме се, господин Фиск, благодаря — отвърна Хети, като внимателно заобиколи истината. — Но тази сутрин той е зает и аз разучавам града, ако мога да се изразя така.

— Този човек е винаги зает. — Господин Фиск не приличаше на човек, който смята, че да бъдеш постоянно зает, е хубаво. — Има пациенти из целия град. Дава консултации в Глокнър. За туберкулозни, нали знаете. Изглежда, че има добри резултати, въпреки че не проявява желание да опитва нови идеи. — Последното очевидно беше голям недостатък според господин Фиск.

Хети кимна.

— Да, той наистина има повече работа, отколкото е по силите му. — Тя възнамеряваше да приема всички комплименти за Майкъл и да не обръща внимание на останалото.

— Ще бъда много учуден, ако той печели от всичките усилия, които полага. Никога не съм познавал лекар, който проявява толкова голямо желание да приема пациенти, независимо дали могат да му платят или не. Е, разбира се, няма истински лекар, който да няма няколко пациента, които не могат да си плащат, но доктор Райан… — Кльощавият аптекар наклони глава встрани и цъкна неодобрително с език като недоволна стара кокошка.

— Повечето лекари не се занимават с медицина заради парите, господин Фиск — каза с леко раздразнение Хети.

— Вярно, абсолютно вярно. Но доктор Райан успява да не печели повече от останалите. — Той се втренчи в нея, сякаш я предизвикваше да обори изявлението му. — Никой лекар не може да практикува професията си, ако е разорен, не мислите ли?