Гюстав Емар - Мексикански разбойници

— Каква?

— Тази, че вие самият ще бъдете водач на тамариндите.

— Не се безпокойте и това ще уредя. А сега, след като уговорихме всичко, ще ви оставя, сеньори.

— Как? Няма ли да се нахраните с нас?

— Може би — отвърна засмян Ортис. — Но предпочитам да ме покани командирът на испанските войски.

Той напусна стаята, а съучастниците му с ужас се спогледаха. Учудваха се и се бояха от неговата смелост, безгрижие и непоклатима самоувереност в успеха на такова рисковано начинание.

Само на няколко крачки от дома на свещеника, за голяма изненада, Инкарнасион срещна Балбоа с офицерите му.

— А, сеньор студентът! — извика командирът, като спря при него. — Къде отивате?

— Търся да обядвам някъде, сеньори — отвърна засмян Ортис.

— Как? Нима вуйчо ви, почтеният алкад…

— Той ме изгони от дома си и заповяда да се нахраня с испанците.

— А, тъй ли? — сви вежди Балбоа. — Е, да изпълним желанието му. Испанците ви канят на обяд, който ще стане в дома на вашия вуйчо, и то за негова сметка.

— Браво! Браво! — извикаха офицерите. — Дадено!

— Голяма чест ми правите, сеньори! — каза Ортис с привидно смущение. — Но не се решавам да приема вашата любезна покана.

— Защо?

— Защото се страхувам да се скарам завинаги с него. Той е богат, а пък аз съм единствен негов наследник. И без туй имахме доста неприятни сцени…

— Я виж ти! — весело го прекъсна Балбоа. — Вие сте славен момък и твърде много ми харесвате. Не се безпокойте, ще ви помиря с вуйчо ви.

— В такъв случай с благодарност приемам вашата покана, сеньор.

— Да вървим. Ще видите, че кметът ще ни приеме твърде любезно.

След няколко минути Орасио Балбоа влезе в дома на дон Рамон, придружен от офицерите си и Ортис, който смутено се свиваше, но скрито се подсмиваше.

Алкадът твърде неприятно се изненада от неочакваното нахлуване. Не разбираше как попадна тук и Ортис. Като се спогледаха, дон Рамон малко се успокои и с истинска любезност прие гостите си, макар в душата си да ги проклинаше.

— Сеньор алкад — обади се Балбоа, — понеже преди час ме уверихте във вашата вярност към краля, искам публично да ви изкажа моята признателност. Дойдох да обядвам у вас с моите офицери и вашия племенник, когото, струва ми се, не сте приели добре. Ще ми направите удоволствие, като се помирите с него.

— Вярвайте, вуйчо — каза Ортис, — разкайвам се за вината си и смирено моля да ми простите.

— Да, готово! — викна Балбоа. — А сега заповядайде да донесат обяд.

— За съжаление обядът ни е твърде скромен, сеньори.

Гостите насядаха и слугите почнаха бързо да приготвят масата.

Алкадът заповяда да донесат вино.

Като помагаше на домакина да прислужва на гостите, Ортис успя да прошепне няколко думи на дон Рамон и го ободри.

Скоро пияните до забрава офицери устроиха бесни оргии: започнаха да хвърлят бутилки, да чупят мебелите и картините, за което сам Балбоа даваше пример. Връх на всичко беше желанието да се запали къщата от същите пияни офицери.

Силно възмутен, дон Рамон остави гостите и напусна стаята.

Оргията продължаваше, а крясъците и смеховете все повече се усилваха.

Изведнъж се чу молитва за благовестието.

— Какво е това? — запита учуден Балбоа.

— Нищо особено, сеньори — отвърна Ортис. — Навярно отецът благодари на бога за вашето пристигане в града.

— Е, нека се моли! — извика Балбоа. — А къде е домакинът — зачуди се той, като видя, че дон Рамон не е в стаята.

— Сега ще дойде.

— Така не бива — обади се Балбоа с пиянска настойчивост. — Домакинът не може да изоставя гостите си. Вървете и го доведете!

— Отивам — отвърна Ортис, като стана от масата.

— Ако не иска да дойде, доведете го!… Е, господа, напълнете чашите и да пием.

— Да пием! — подеха в един глас офицерите.

Ортис бързо напусна помещението.

Гуляят продължи. Гостите крещяха, всички наведнъж говореха, пееха, смееха се и от тихия дом на кмета се разливаха небивал шум и викове.

Когато излезе от дома, Ортис видя дон Рамон, който със загрижено лице се разхождаше напред-назад пред вратата.

— Е? — попита алкадът.

— Съвсем са пияни. Скоро ще паднат и няма да могат да станат до утре. Изпратиха ме за вас.

— Нима искате да се върна при тях?

— Боже пази! Нека оставим пияниците и се възползваме от времето, което ни дават.

— Какво ще трябва да правим?

— Преди всичко ще ви моля да ме придружите до дон Хосе Морено и дъщеря му.

— Възможно ли е сега?