Гюстав Емар - Мексикански разбойници

Започна разпитът на подсъдимите.

— Вие сте кмет, а вие — местен свещеник, нали? — запита командирът, като изгледа първо единия, а после другия.

— Да, сеньор — отвърнаха те, като наведоха глави.

— Има срещу вас оплакване — добави командирът, като ги изгледа страшно и сучеше мустаци. — Верните хора на краля, които се ползват с нашето доверие, ми донесоха, че принадлежите към бунтовниците!

— Лъжа е — твърдо отвърна кметът. — Ние не сме бунтовници. Пък и никой в тоя град не се бърка в политиката.

— Когато в страната има недоволство, честните хора не бива да стоят пасивни. Който не е за краля, той е против него.

— Изводът ви не е твърде логичен — забеляза съе свиване на рамене кметът.

— Охо! — извика командирът, като го изгледа накриво. — Този негодник си позволява и да разсъждава.

— А вие, — вие убивате без разсъждения.

— В какво ни обвинявате? — запита отец Линарес, като разбра, че отговорът на кмета може да влоши тяхното и без това критично положение.

— А! Искате да знаете какви улики има против вас ли, сеньор отче? — иронично отвърна командирът.

— Да си призная, сеньор — спокойно добави свещеникът, — твърде ми се иска да ги чуя. Само в такъв случай бихме могли да докажем невинността си.

— Тогава слушайте! Обвиняват ви във връзки с бунтовниците!

— Това е доста неопределено.

— Има и друго нещо.

— Кажете.

— Вие се обвинявате още, че няколко пъти сте укривали водачите на бунтовниците. Свидетели твърдят, че и сега някои от тях се намират в града. Но се кълна в честта си, че ще открия тези проклети бунтари дори ако трябва да разруша всичките ви скривалища. Тези негодници няма да могат и под земята да се скрият от мен!

— Казаха ли ви имената на бунтовниците, които „крием“?

— Да, на двама.

— Кои са те?

— Хосе Морено и Инкарнасион Ортис, водачи на бандитите от шайката на изменника Мина. Какво ще кажете за свое оправдание?

— Само едно; това обвинение с нищо не се доказва и е твърде недостойно — студено отвърна алкадът.

— Дявол да го вземе! — викна командирът, като удари с юмрук по масата. — Как се осмелявате да говорите тъй на капитан Орасио Нунес де Балбоа? Такава дързост заслужава да бъде наказана за назидание на другите и това няма да закъснее!

В този момент студентът по богословие застана между кмета и свещеника и вежливо се поклони на командира.

— Извинете, сеньор — каза той. — Наистина ли желаете да уловите дон Хосе Морено и дон Инкарнасион Ортис?

Щом съзряха младия човек и чуха гласа му, алкадът и отецът трепнаха.

— Що за негодник е този? Какво иска? — извика с почуда Балбоа.

— Аз не съм негодник, а студент по богословие, сеньор — скромно отвърна младежът. — Току-що пристигнах в града, за да гостувам няколко дни у вуйчо си, кметът дон Рамон Очоа.

— А, значи навреме дойдохте, за да видите как ще обесим вуйчо ви, сеньор студент — подигравателно се усмихна Балбоа. — Само не разбирам защо към мен се обръщате за бунтовниците и се бъркате в работи, които съвсем не ви засягат.

— Бих могъл да ви дам някои сведения, сеньор.

— Какво искате да кажете?

— На няколко мили оттук срещнах двамата бунтовници, които търсите.

— Морено и Ортис ли? — извика Балбоа.

— За Ортис съм напълно сигурен. Колкото до Морено, въпросът е по-сложен.

— Какъв?

— Знаете — каза студентът, — че бащата и синът имат еднакви имена. Нали дълго време служихте у тях и бяхте ловец на ягуари в тяхната хасиенда. Кого именно търсите?

Лек смях се разнесе сред офицерите при това неприятно за командира разкриване на миналото му.

Дон Балбоа захапа мустаците си и яростно изгледа околните, за да спре смеха.

— Този негодник като че се осмелява да ме иронизира? — злобно извика той.

— Съвсем не, сеньор. Само искам да изясня въпроса и да дам някои необходими сведения.

— Хм! Значи познаваш и двамата Морено?

— Да, точно тъй добре, както и вие, макар да не съм служил у тях.

— Пак ли? — викна Балбоа. — Пази се, момко! Дълъг език имащ и това няма да ти донесе нищо добро.

— Ако сеньорът заповяда, ще млъкна.

— Говори, но без излишни коментари. Задоволи се само да отговаряш на въпросите ми. Бащата или синът беше с Ортис?

— Синът.

— Уверен ли си?

— Напълно.

— Имаше ли с тях жена?

— Не.

— Къде отиваха?

— Към хасиендата Де ла Кайо.

— Близо ли е оттук?

— Да, само на две мили. Може би не знаят, че сте тук; иначе не биха се решили да минат толкова близо до града.