Гюстав Емар: Мексикански разбойници

— Веднага ще го сторя, драги дон Ортис. Имам пълна вяра във вас.

— Не се безпокойте, работя за право дело. Уредете всичко и се върнете по-скоро. Има доста много да говорим и да вземем някои мерки.

— Стига ми само четвърт час — каза дон Рамон. — Много ли е?

— Не! Докато ви чакам, ще поговоря с отеца.

Алкадът се поклони и бързо излезе от стаята.

— Е, сега да си побъбрем — рече Ортис, като впи поглед в свещеника. — Любовта към родината и желанието да й служа ме доведе в околностите на Пасо дел Норте. Но вие знаете, че друга, много по-сериозна причина ме доведе в града.

— Да, разбирам вашия намек, дон Ортис. Аз честно устоях на думата си.

— Доня Линда и баща й…

— Са в пълна безопасност. Щом тук дойдоха испанците, аз и дон Рамон ги отведохме в по-рано приготвено скривалище, за което никой не знае освен нас двамата.

— Закълнете ми се, че са в пълна безопасност, че не може да бъде открито скривалището, за което ми говорите.

— Кълна се във вечното си спасение, сеньор — смело отвърна отецът.

— Вярвам ви, защото познавам вашата преданост към тях. Знаете ли, че шайката на Балбоа съвсем не са испанци, а най-долнопробни бандити?

— Подозирах го от държанието им в нашия нещастен град. Но какво да се прави?

— Потърпете малко. Зная какво е накарало Балбоа да дойде тук.

— Страстта към грабежите ли?

— Да. И любовта към доня Линда.

— О, боже! Вярно ли е? — с ужас извика Линарес.

— Успокойте се. Щом като бог ме доведе тук, той не иска да се осъществи планът на този проклет бандит. Мога ли да се видя с дон Хосе Морено и прекрасната му дъщеря?

— Това би било лудост, дон Ортис. Не забравяйте Балбоа и стотиците очи, които ви следят. Всичко ще се провали!

— Не се боя от смъртта! — викна Ортис.

— Смъртта, дон Инкарнасион Ортис — каза свещеникът с такъв тържествен тон, че събеседникът му неволно се смути, — не е страшна само тогава, когато идва навреме, и човек, след като привърши делото, което е започнал и на което е посветил живота си, без страх се представя пред бога.

— Прав сте — каза Ортис, охладен от този доста строг упрек. — Най-първо ще изпълня дълга си, а после…

— После ще бъдете свободен да вършите каквото обичате, сеньор. Кълна се в честта си, че не само няма да ви разколебавам, но ще ви помогна с каквото мога.

— Разчитам на вашето обещание, отче.

— И ще видите, че ще го изпълня.

— Благодаря ви. А сега да не мислим за друго освен само за нашето свято дело.

— Уви! — печално зашепна отецът. Вратата се отвори и в стаята влезе алкадът.

— Стана ли работата? — весело извика Ортис.

— Ще видите, че не съм си губил времето, дон Инкарнасион.

— Да, виждам и от сърце ви благодаря. Изпратихте ли достатъчно вино на нашите „тамаринди“?

— Достатъчно да се напият хиляда души.

— Отлично. Колкото повече вино изпият, толкова по-добре.

— Е, съвсем не ви разбирам, дон Ортис.

— Нищо. Скоро ще ме разберете. Пияни ли са войниците?

— Te бяха пияни още когато ги видяхте. Виното, което им изпратих, ще ги приспи.

— Добре. Сега чуйте. Разчитам тази нощ да свърша с проклетия отряд на Балбоа. Твърде отдавна ограбва тези места, Време е да се сложи край. Освен това имам заповед от Конгреса веднага да ликвидирам тази шайка.

— Ще бъде доста трудно.

— Не толкова, колкото мислите. Взел съм всички мерки, но за успеха ще разчитам и на вашата подкрепа, сеньори.

— Ние сме готови да ви се подчиним — обади се алкадът, като малко недоверчиво поклати глава.

— Какво ще трябва да правим?

— Не искам много нещо от вас. Привечер войниците ще бъдат мъртвопияни и тогава лесно ще вземем оръжието и конете им.

— Не разчитайте твърде на това, сеньор. Вярно е, че повечето войници ще бъдат пияни, но ще има и трезви. Водени от опиянени и добре въоръжени началници, те ще победят нашите бедни индианци.

— Очаквах това възражение, дон Рамон. Всички ли градски врати са затворени?

— Всички. И при всяка от тях стои подсилено испанско отделение.

— Зная, че има ров, през който може незабелязано да се влезе в града.

— Да, има.

— Охранява ли се от войници?

— Не. Испанците не знаят, че той съществува.

— Наредете да се постави при него верен човек. В десет часа довечера през това място в града ще влезе отряд от сто и петдесет кавалеристи, командван от дон Педро Морено и от мен, за да ви помогне.

— Значи вашият отряд наистина е около града?

— Разбира се.

— Но има една доста сериозна пречка за изпълнението на плана ви.