Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Колко вълнуващо би било начинанието да се разкрие истинската духовна роля на романа от XIX век, който въпреки всички научни, реалистични и социални „формулировки“ е бил голямото хранилище на унижените митове!

Посветили сме на символиката на острова и на голотата в творчеството на Михаил Еминеску, един от най-големите поети на XIX век, проучване, издадено през 1938 година (виж нашата Insula lui Euthanasius, Букурещ, 1943 г., стр. 5–18).

Йерофании — основни видове на проява на свещеното. — Б. пр.

Най-голямата заслуга на К. Г. Юнг се състои в това, че надмина фройдистката психоанализа, изхождайки от самата психология и че по този начин възстанови духовното значение на Образа.

Виж нашия Traité d’Histoire des Religions (Трактат по история на религиите) изд. „ЛИК“, 1995, с.247 и сл.

Виж пространните и проникновени анализи на Gaston Bachelard в трудовете му, посветени на „въображението на материята“: La Psychanalyse du Feu (Психоанализата на Огъня), L ’Eau et les Rêves (Водата и Мечтите), L ’Air et les Songes (Въздухът и Сънищата), La Terre et les Rêveries (Земята и Бленуванията), 2 том (Париж, 1939–1948 г.) Г. Башлар се позовава предимно на поезията и мечтите и в допълнение — на фолклора; но лесно би могло да се докаже, че мечтите и поетическите образи са естествено продължение на свещените символики и на древните митологии. Във връзка с Образите на Водата и на Земята, които витаят в мечтите и литературните произведения, виж; главите, свързани с йерофаниите и с водните и земни символики в нашия Traité d’Histoire des Religions, стр. 219 и сл.

Четвъртата глава датира от 1938 г. (виж Zalmoxis, том II, стр. 131 и сл.). Третата глава е от 1946 г. (виж Revue de l’Histoire des Religions, том CXXX1V, юли-декември 1947–1948 г., стр. 5 и сл.). Глави I и II са съставени главно от изнесените от нас лекции в Аскона, 1950–1951 г. (виж Eranos-Jahrbuch, том XIX и XX), както и на една статия, публикувана в Journal de Psychologie.

Фройд вярваше, че може да открие „произхода“ на религиите в Едиповия комплекс, породен от първично отцеубийство, повтаряно ритуално в „тотемните жертвоприношения“. Той изгради теорията си — която сякаш още се радва на одобрението на психоаналитиците — през 1911–1912 г., използвайки хипотезата за „първичната орда“ на Аткинсън (Atkinson) и тази за „тотемното приношение-причестяване“ на Робертсън-Смит (Robertson-Smith). В момента, когато Фройд разработваше обяснението си за религиозното чувство и си въобразяваше, че е открил „произхода“ на религиите, двете цитирани хипотези бяха изчерпали вече кредита си на доверие сред компетентните етнолози и историци на религиите. Макар че Фройд бе чел Фрейзър и познаваше заключенията му, а именно: неуниверсалността на тотемизма като социално-религиозно явление (той е непознат за много „първобитни“ племена) и крайната рядкост на „тотемните приношения-причестявания“ (само четири случая — и то неравномерно установени — при няколко стотици тотемни племена!), Totem unci Tabu все пак се появи през 1913 г. под формата на книга, която впоследствие бе постоянно преиздавана и превеждана на много езици… (Като оправдание за Фройд бихме могли да посочим появата през 1912 г. на прословутата книга на Емил Дюркейм „Елементарните форми на религиозния живот“ (Emile Durkheim, Les Formes élémentaires de la vie religieuse), творба, ценна в много отношения, понякога дори гениална, но досадно лишена от всякаква обоснованост. Значително по-добре осведомен от Фройд. Дюркейм допускаше същата методологическа грешка, като в тотемизма се мъчеше да открие „произхода“ на религиите. Този бележит творец би спечелил много, ако държеше сметка за работата на своите колеги етнолози и антрополози, които бяха вече доказали достатъчно ясно, че тотемизмът не представлява най-древния пласт на австралийските религии и още повече, че той отсъства в множество архаични култури, разпръснати по света.

Théétète от Платон — бел. пр.

Виж по-долу глава III: „Богът връзвач“ и символиката на възлите.

Виж книгата ни „Le Mythe de l’Éternel retour: Archétypes et Répétition“ (Митът за Вечното завръщане: Архетипове и повторение). (Изд. „Хр. Ботев“, 1994, с.52)

Виж W. J. Knight, Cumaean Gates (Оксфорд, 1936 г.); Karl Kerényi, Labyrinth-Studien (Амстердам-Лайпциг, 1941 г., Albae Vigilae, Heft XV).

Виж нашия Traité d’Histoire des Religions c. 408 и сл.

Виж R. Pettazzoni, Miti е Leggende, I (Торино, 1948 г.) и също Verità del Mito (Studi e Matériau di Storia délie Religioni, том XXI, 1947–1948 г., стр. 104–116); G. van der Leeuw, Die Bedeutung der Mythen (Festschrift für Alfred Bertholet, Тюбинген, 1949 г. стр.287-293); M. Eliade, Traité d’Histoire des Religions, cmp. 350 и сл.