Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Това е точно така, но не бива да се пренебрегва и фактът, че християнството се е намесило в историята, за да я премахне; най-голямата надежда на християнина е второто пришествие на Христос, който ще сложи край на цялата История. От известна гледна точка, за всеки християнин, индивидуално, този край и вечността, която ще го последва, намерения отново рай, могат да станат още сега. Това време, възвестено от Христос, е вече достъпно за всички и за този, който си го е възвърнал, историята престава да съществува. Превръщането на Времето във Вечност е започнало с първите вярващи. Но това парадоксално преобразуване на Времето във вечност не е свойствено само и единствено на християнството. Срещали сме същото схващане и същата символика в Индия (виж по-горе, стр. 78). На ksana отговаря kàiros: както единият, така и другият могат да станат „благоприятния момент“, чрез който се „излиза от времето“, за да се намери отново вечността… В крайна сметка, от християнина се иска да стане съвременник на Христос, което включва в себе си както конкретното съществуване на човека в историята, така и превръщането му в пряк свидетел на проповедите, на агонията и на възкръсването на Христос.

Историята на една символика е увлекателно и напълно оправдано проучване, тъй като е най-доброто въведение към това, което бе наречено философия на културата. Образите, архетиповете, символите са различно изживени и оценени: в по-голямата си част „културните стилове“ са резултат от тези многобройни актуализации. В Серам, на малайзийските Молюски острови, е разпространен митът за приключенията на Хайнувеле, една девойка от първобитните времена, а в Елезис подобен мит за друга девойка — Персефона. 238От гледна точка на структурата, техните митове си приличат и все пак колко огромна е разликата между гръцката и серамиенската култура! Морфологията на културата, философията на стиловете ще се заинтересуват най-вече от особените форми, възприети от Образа на Девойката в Гърция и на малайзийските острови. Но ако тези култури като исторически формирования не са повече взаимозаменяеми, тъй като вече имат собствени установени стилове, те поне са сравними по отношение на Образите и на символите. Точно тази дълготрайност и тази универсалност на архитеповете „спасяват“ в крайна сметка културите, като същевременно правят възможно съществуването на философия на културата, която е повече от морфология или история на стиловете. Всяка култура е едно „падане в историята“, но тя същевременно е и ограничена. Нека не се злоупотребява с несравнимата красота, с благородството и съвършенството на гръцката култура; и тя не е всеобщо валидна като историческо явление; опитайте се, например, да разкриете на африканеца или индонезиеца гръцката култура: те ще разберат посланието не чрез великолепния гръцки „стил“, а чрез Образите, които ще съзрат в статуите или шедьоврите на класическата литература. Това, което за европееца е красиво и истинско в историческите прояви на античната култура, няма никаква стойност за човека от Океания, защото чрез проявленията си в обусловените от историята структури и стилове, културите са се ограничили, затворили. Но Образите, които ги предшестват и им дават цялата необходима информация си остават вечно живи и всеобщо достъпни. Европеецът трудно ще допусне, че всечовешката духовна стойност и проникновеното послание на един гръцки шедьовър като Венера Милоска, например, не се състои, поне за три четвърти от човечеството, в съвършенството на формите на статуята, а в разкрития в нея Образ на Жената. И все пак, ако въпросният европеец не съумее да осъзнае тази простичка, подплатена с факти истина, той няма никакъв шанс да влезе в полезен диалог с един неевропеец.

Накратко казано, единствено наличието на Образите и символите съхранява „отворените“ култури: изхождайки от която и да било култура, както австралийска, така и атинянска, положенията-предели на човека са станали общодостъпни само благодарение на символите, които поддържат тези култури. Ако се пренебрегне тази уникална духовна основа на различните културни стилове, философията на културата ще бъде осъдена да остане на равнището на морфологическо и историческо проучване, без никаква стойност за човешкото положение като такова. Ако Образите не бяха същевременно и „прозорец“ към трансцендентното, ще се стигне до задушаването на коя да е култура, колкото и голяма и възхитителна да е тя. Изхождайки от всяко стилистично и исторически обусловено духовно творение, човек може да стигне и до архетипа: както Персефона, така и Хайнувеле ни разкриват все същата патетична, но и плодотворна съдба на Девойката.