Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

P. Schebesta, Les Pygmées (превод на френски, Париж, 1940 г., стр. 156 и сл.).

Виж например W. Gaerte, Kosmische Vorstellungen im Bilde prähistorisher Zeit: Erdberg, Himmelsberg, Erdnabel und Weltenströme (Anthropos, IX. 1914 г. стр. 956–979.)

Виж нашия труд Chamanisme et les techniques archanques de l’extase (Шаманизмът и архаичните техники на екстаза) (изд. Payot, 1951 г. — бълг. пр, изд. „ЛИК“, 1996 г.)

Виж нашия Traité (Трактат), стр. 301 и сл.; Le Chamanisme (Шаманизмът), стр. бълг. изд. 292 и сл.; за християнската символика на Кръста = Космическо Дърво, виж H. de Lubac, Aspects du Bouddhisme (Аспекти на будизма) (Париж, 1951 г.), стр.61 и сл.

Виж материалите и библиографията в книгата ни Le Chamanisme, стр. 212 и сл.

A.A. Попов, Тавджийчи. Материали по етнографии авамских и ведеевских тавджичев. (Москва-Ленинград, 1936 г.), стр. 84 и сл.; виж Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase, cmp. 205 и сл.

Виж Е. Emsheimer, Schamanentrommel und Trommelbaum (Ethnos, том IV, 1946 г., стр. 166–181).

Посвещението чрез изкачване на обредно дърво се среща и при индонезийския, южноамериканския (Арокан) и северноамериканския (Помо) шаманизъм. Виж: Le Chamanisme, стр. 141 и сл.

Виж Le Chamanisme, стр. 205 и сл.

Виж: материалите, групирани в книгата ни Le Chamanisme, стр. 205 и сл. Що се отнася до християнската символика на възнесението, виж Louis Beirnaert, „Le Symbolisme ascensionnel dans la liturgie et les mystique chrétiennes“ (Символиката на възнесението в християнската литургия и мистика) (Eranos-Jahrbuch, XIX, Цюрих, 1951 г., стр. 41–63).

Виж Traité d’Histoire des Religions, cmp. 123 и сл., Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase, стр. 470 и сл.

Виж нашето проучване Durohâna and the „waking dream“ (Art and Thought, A volume in honour of the late Dr Ananda K. Coomaraswamy, Лондон, 1947 г. стр. 209 и сл.).

Виж книгата ни Techniques du Yoga (Техники на Йога) (изд. Gallimard, 1948 г.), стр. 185 и сл.; Giuseppe Tucci, Teoria е pratica del mandata (Рим, 1949 г.); относно символиката на мандала, виж С. G. Jung, Psychologie und Alchemie (Цюрих, 1944 г.), стр. 139 и сл.; също Gestaltungen des Unbewussten (Цюрих, 1950 г.), стр. 187 и сл.

Виж Traité d’Histoire des Religions, стр. 416 и сл.; Le Chamanisme, стр. 464. и сл.

Perceval (Парсифал), изд. Hucher, cmp. 466; Jessie L. Weston, From Ritual to Romance (Кембридж, 1920 г.), стр. 12 и сл. Същият митичен мотив се среща в цикъла на sir Gawain (Weston, пак там).

Виж Le Mythe de l’Éternel Retour: Archétypes et Répétition, стр. 89 и сл.

Виж Heinrich Zimmer, Myths and Symbols in Indian Art and Civilization (издадена от Joseph Campbell, Ню Йорк, 1946 г.. The Bollingen Series, VI), стр. 3 и сл.

Виж J. Przyluski, From the Great Goddess to Kala, (Indian Historical Quarterly, 1938 г. стр. 267 и сл.).

Относно всичко това виж Le Mythe de l’Éternel Retour, стр. 152 и сл.

Сотериология — учение за спасението чрез някой изкупител. „Сотери“ — празници в древността за благодарност на боговете за избягната беда. — Б.пр.

yânâ — колесница, средство за придвижване напред по Пътя на Избавлението. В еволюцията си, индийският будизъм се е разделил на три основни групи, като първите две са наричани „колесници“: hinâyâna — малка колесница и mahâyâna — голяма колесница. — Б.пр.

Виж например Bhagavad-Gîtâ, IV, 20; виж и книгата ни Techniques du Yoga (Париж, Gallimard, 1948 г.), стр. 141 и сл.

The Sayings of Sri Ramakrishna (изд. в Мадрас, 1938 г.), книга TV, глава 22. Виж друга версия на този мит според Matsya Purâna, разказан от Н. Zimmer в Myths and Symbols, стр. 27 и сл.

Le Mythe de l’Éternel retour, цит. изд.

В дълга пояснителна бележка към превода си на Mahâprajnâpâra-mitaçastra от Нагарджуна, Етиен Ламот (M. Etienne Lamotte) е събрал и групирал най-значимите текстове; виж Le Traité de la Grande Vertu de Sagesse de Nâgârjuna (Трактат за Великата Добродетел на Мъдростта на Нагарджуна), том I (Лувен, 1944 г), стр. 6 и сл.

Виж Mircea Eliade, Les Sept Pas du Bouddha (Pro Regno pro Sanctuario, Hommage Van der Leeuw, Nijkerk, 1950 г., стр. 169–175).

Suttavibhanga, Pârâjika I, I, 4; Вж. H. Oldenberg, Le Bouddha (превод A. Faucher), стр. 564-365; Paul Mus, La Notion de temps réversible dans la mythologie bouddhique (Понятието за възвратимо време s будист-ката митология) (откъс от Годишника на Ecole pratique des Hautes Etudes, секция „Религиозни науки“, 1938–1939 г. Мелун, 1939 г.), стр. 13

Мюс, цитирания труд, стр. 13–14.

Елементите му са изложени в двата тома на Ф. И. Щербатски Buddhist Logic (Ленинград, 1930–1932 г., „Bibliotheca Buddhica“) и в изчерпателните бележки на Louis de la Vallée-Poussin, Documents d’Abhidharma: La Controverse du Temps (Документи от Абхидхарма: Спорът за Времето) (Сборник от китайски и будистки научни студии, V, Брюксел, 1937 г., стр. 1–158). Виж също S. Schayer, Contributions to the problem of Time in Indian Philosophy (Краков, 1938 г.) и Ananda K. Coomaraswamy, Time and Eternity (Аскона, 1947 г.), стр. 30 и сл.