Мирча Елиаде - Образи и символи (Размисли върху магическо-религиозната символика)

Abhidharmakoça, IV, 1, цитиран от Кумарасвами, в посоченото произведение, стр. 58. Виж коментирания превод на Louis de la Vallée-Poussin, l. ’Abhidharmakoça de Vasubandhu, 5 том (Париж, 1923–1931 г.

Индийският будизъм се дели на три основни групи, като първите две са наречени „колесници“ (yana) или средства за придвижване по пътя на спасението. „Малката колесница“ (hinayana) или „тесния път на спасението“, е най-древното и най-близко до учението на Буда течение. Литературата му е предназначена предимно за монасите, които искат да станат „архати“, „заслужаващи“ хора, тоест светии, постигнали нирвана. „Голямата колесница“ (mahayna) подтиква своите последователи да стават не „архати“, а „бодхисатва“ и чрез своите добродетели и достигнато съвършенство да подтикват всички останали същества да познаят нирваната преди самите тях. — Б. пр.

Suita Nipâta, 373, 860 и други текстове, събрани от Кумарасвами в цитирания труд, стр. 40 и сл.

Виж Louis de la Vallée-Poussin, Notes sur le „moment“ ou ksana des bouddhistes (Бележки за „момента“ или ksana на будистите) (Rocznik Orientalisteczny, том VIII, 1931 г. стр. 1–13); Coomaraswamy, цит. произв., стр. 56 и сл.

Относно тези мотиви, виж А. В. Cook, Zeus, III 2 (Кембридж, 1940 г.), Приложение П: „Floating Islands“(стр. 975–1016); Ananda Coomaraswamy, Symplegades (Studies and Essays in the History of Science and Learning offered in Homage to George Sarton, Ню Йорк, 1947 г. стр. 463–488); Eliade, Le Chamanisme et les techniques archaïques de l’extase (Париж, 1951 г.), стр. 132 и сл.

По въпроси за диалектиката на свещеното, виж нашия Traité d’Histoire des Religions, стр. 19 и сл.

Виж нашия Cosmical homology and Yoga (Journal of the Indian Society of Oriental Art, Калкута, 1937 г., стр. 188–203). Относно prânâyâma, виж Techniques du Yoga, стр. 75 и сл.

Може да се допусне дори, че постигането на ритмично дишане има значителни последици върху психологията на йогата. Без изобщо да съм компетентен в тази област, аз самият бях поразен в Ришикеш и на други места в Хималаите, от великолепното физическо състояние на йогите, макар че те почти не се хранеха. Един съсед на моя kutiar в Ришикеш беше naga, гол аскет, който практикуваше едва ли не всяка вечер pranayama и никога не изяждаше повече от шепица ориз. С тяло на най-съвършен атлет, никой не би могъл и да си помисли дори, че той е недохранен или уморен. Веднъж го попитах как и защо никога не изпитва глад. „Живея само през деня, — ми отговори той. — През нощта намалявам до една десета броя на дишанията си“. Не съм съвсем сигурен, че разбрах това, което искаше да ми каже, но може би отговорът му просто означаваше, че жизненото времетраене на човека се измерва с броя на неговите вдишвания и издишвания; така поради факта, че през нощта аскетът свеждаше този брой до една десета от нормалното, от десетте часа от нашето, обикновеното време той живееше само една десета част, тоест един час. Пресметнат в часове-дишания, един ден от 24 слънчеви часа беше за него с продължителност само от 12–13 часове-дишания, тоест тялото му се изхабяваше и старееше по-бавно от нашите тела; по този начин, той изяждаше шепа ориз не на 24, а на всеки 12–13 часа. Естествено, това е само мое предположение, което не мога да подкрепя с никакви факти. Но, доколкото зная, още никой не е дал задоволително обяснение на учудващата младост на йогите.

Kâlacakra Tantra, цитирана от Mario Е. Carelli в предговора на изданието си на Sekoddesatîkâ, стр. 16 и сл.; виж Sekoddesatîkâ of Nadapâda (Nâropà), being a commentary of Sekoddesa Section of the Kâlacakra Tantra (Gaekwad Oriental Series, том ХС, Барода, 1941 г.).

Виж сборника от текстове на P. C. Bagchi. Some technical terms of the Tantras (The Calcutta Oriental Journal. I, 2, ноември 1934 г., стр. 75–88 и по-специално стр. 82 и сл ). както и Shashibhusan Dasgupta, Obscure religious cults (Калкута, 1946 г.), стр. 274 и сл.

Твърде е вероятно подобна презумпция да се стори безпочвена, ако не и опасна на западните психолози. Без да търсим да се намесваме по какъвто и да боло начин в спора, все пак държим да припомним необикновените психологически знания на йогите и на индуските духовници от една страна и, от друга страна, присъщото на западните учени пълно непознаване на психологическата действителност на йогистките опити и изживявания.

Виж по-горе, стр. 70 и сл.

Едда („поетическо изкуство“) — заглавие на два сборника с исландска поезия. Голямата или Поетическата Едда, открита през 1643 г., е съставена от 35 поеми от неизвестни автори, датирани от специалистите от VII до XIII в. Малката Едда или Едда в проза е създадена към 1220 г. от исландския владетел и поет Снори Стурлусон и затова е наречена още Снора-Едда. Тя се състои от три части: „Халюцинациите на Гилфи“ с митологически сюжет, „За езика на скалдите“, посветена на метафорите в преданията и „Изброяване на строфите“, където са илюстрирани метричните възможности на исландската поезия. Освен с чисто литературната си стойност, Еддите са и основните източници за изучаване на скандинавската митология. — Б. пр.