Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Шон си даваше сметка колко трудно би спечелил предстоящата съдебна схватка. Чад Къртис бе арестуван и обвинен в убийство първа степен, а областният прокурор изглежда беше убеден, че косвените доказателства срещу него са достатъчни.

Разбира се, всички тези размисли нямаше да доведат доникъде, ако не успееше да убеди Джонатан Спан, управителният директор на фирмата, да му позволи да се заеме с делото. Ами ако откажеше? Щеше ли Спан да изложи на опасност солидната репутация на „Спан, Макгроу и Нюсъм“, за да се бори с тази юридическа вятърна мелница? Първите две години след дипломирането си Шон бе окачил табела на вратата си и едва свързваше двата края. Тогава, преди четири години, Спан го нае, за да се занимава с криминалните проблеми на богатите клиенти, така че да не се обръщат към други фирми. В „Спан, Макгроу и Нюсъм“ Шон бе изградил репутацията си и банковата си сметка, но не се чувстваше напълно удовлетворен. Знаеше, че за да го направят старши съдружник, би трябвало да изостави криминалните дела и да стане експерт по фирмено право. Мисълта го ужасяваше. Може би наистина бе дошло време за промяна? Нямаше ли да е чудесно, ако имаше възможност сам да подбира с кои дела да се занимава, вместо за всяко нещо да се съобразява със Спан?

Докато разсъждаваше за случая „Чад Къртис“, забеляза в далечината да се образуват няколко големи вълни — извън обсега на фаровете, но силуетите на високите им гребени се очертаваха на фона на луната.

Изведнъж стана много тъмно. Някой изключи фаровете на мерцедеса. В тъмнината не виждаше вълните, но усещаше как се приближават.

— Ей, откаченяк! — извика мъжки глас откъм брега. — Защо искаш да си замразиш задника?

Фаровете отново светнаха.

Макдъф.

Боже! Трябваше да се срещне с Макдъф в седем и половина! Беше забравил. Никой не можеше да каже колко време е фантазирал за това убийство без труп.

Шон погледна през рамо, изчака да се приближи поредната вълна, загреба няколко пъти с ръце и почувства ускорението. Гребенът го отнесе чак до брега. Скочи от дъската и изтича до Макдъф.

Крейг Макдъф беше частен детектив, бивш служител на полицията в Лос Анджелес. Ако поемеше защитата на Чад Къртис, щеше да му е необходим детектив, а Крейг беше най-добрият, когото можеше да намери. Обади му се още от затвора.

— Ей, Мак, как я караш? — попита той и стисна ръката му. — Ще ми направиш ли една услуга? Докато взема душ да вкараш колата в гаража.

Ключовете са вътре. По-добре премести и твоята, ако си я оставил на обществения паркинг.

— Няма смисъл — отвърна Макдъф небрежно.

— Безплатен е само за един час, а ни предстои доста дълъг разговор.

— Така ли? Не видях никакви табели.

Шон остави сърфа си на пясъка, качи се на асфалта и посочи металните тръби, които стърчаха навсякъде из паркинга отзад.

— Виждаш ли ги? На тях би трябвало да има табели, но веднага щом ги монтират, хлапетата ги откачат, за да ги сложат в спалните си.

Макдъф се засмя.

— И така да е, едва ли кучките с квитанциите се мяркат след залез слънце.

— Тук се мяркат. Знаеш какъв проблем е с паркирането край плажа. Зли са като пепелянки. Дори и по това време, на всеки час минава човек и отбелязва гумите с тебешир. Ако видят колата ти при следващата проверка, ще платиш двайсет и пет долара.

— Разбрах. Не ги интересува дали чукаш мадама на плажа. Интересува ги дали ще свършиш за един час.

— Точно така.

Шон се засмя, отиде до къщата си и подпря сърфа на верандата. Пусна външния душ и махна неопреновия костюм.

Когато най-накрая влезе вътре, телефонът звънеше.

— Шон, обажда се Кари Робинсън.

— Здравей, Кари. Как си? — попита той изненадан, че му се обажда.

Независимо, че се бяха срещали няколко пъти, но не бяха стигали по-далеч от „добър ден“.

— Съжалявам, че те безпокоя, но разбрах, че се каниш да поемеш Чад Къртис — каза тя рязко.

— Откъде разбра?

— Казаха ми в съда.

— Истината е, че още не съм решил.

— Значи няма да го поемеш?

Шон се намръщи. Кари Робинсън се славеше като упорит, агресивен адвокат, но самият той не падаше по-долу.

— Казах ти, все още не съм решил.

— Не знам дали знаеш, но Робин Пенроуз работеше за мен. Всъщност, тя беше най-добрата ми приятелка още от училище.

— Да. Чад ми каза.

— В такъв случай няма ли да ти е трудно да защитаваш Чад, след като знаеш колко близка беше тя на семейството ми?

— Имаш предвид отношенията ми с баща ти ли? — попита той озадачен.

Картър Робинсън беше съдружник на Спан преди Шон да отиде във фирмата, а след това бе напуснал. — Честно казано, не виждам как това може да повлияе на решението ми. Харесвам баща ти, но го виждам само два-три пъти в годината. Няма никаква причина за конфликт, ако това имаш предвид.