Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Знаеше, че са повдигнали обвиненията срещу Чад преди всичко заради показанията на двете хлапета.

— Не беше кой знае какво. Робин се напи и започна да дрънка дивотии.

Ударих я веднъж-два пъти, за да се съвземе, нищо повече. Когато я откарах у дома, вече й нямаше нищо.

Шон се вгледа в лицето му за миг. Неговите думи сериозно се разминаваха с показанията на двете хлапета. На тях им се бе сторило, че я е пребил до смърт.

— А за какво се скарахте? — попита Шон.

— За обичайните работи. Знаете как става.

— Не, не знам. Искам да ми кажеш точно какво се случи и какво си казахте.

— Най-различни неща. Не помня вече. Нищо особено.

Шон погледна полицейския доклад и започна да го разлиства, търсейки нещо, което би могло да му е от полза.

— Ами онзи, от когото си искал да разкара колата? Франк Джонсън?

— Не съм му давал никаква кола! Той е гаден лъжец! Вечно си има неприятности с полицията и е излъгал, за да се отърве самият той!

Имат ли право да ме държат тук така, мистър Барет — попита изведнъж Чад. — Без да са открили трупа?

Шон остави всичко и се наведе напред, за да го огледа добре през мръсното стъкло.

— Знаеш ли, струва ми се, че не си даваш сметка колко тежко е положението ти, Къртис. Имат сериозни косвени доказателства срещу теб. Много сериозни.

— Не знам — отвърна Чад. — Онези деца на плажа не може да са видели кой знае какво, защото не я убих. Тя беше пияна и припадна. Това е всичко. А Франк Джонсън… — той се засмя. — Франк Джонсън е лисица.

Беше лисица, когато играехме заедно, сега си е същият. Готов е на всичко, ако ще му донесе някой долар, за да смърка гадости.

Шон се вгледа в затворника. Знаеше, че го очаква сериозно разочарование.

— Всичко това може да е вярно, но в момента шансовете ти да убедиш съдебните заседатели в правотата си са много малки.

Раменете на Чад увиснаха.

— Но аз не съм я убил!

Шон остана мълчалив за миг. Наричаха адвокатите „съветници“, защото даването на съвети представлява голяма част от работата им. Трябваше да обясни законните положения на своя клиент, да го запознае с правата му и възможните изходи, да му каже точно в какво положение се намира. Бе дошло време да се заеме с работата си.

— Не е чак толкова важно дали си го направил или не. По-важното е дали уликите срещу теб са достатъчно силни, за да убедят съдебните заседатели. Вярно е, че няма труп, но не е задължително да има. Ще им бъде трудно да докажат, че е мъртва. Затова и прокурорът рядко дава ход на такива дела — или трябва да осъдят обвиняемия, или той остава свободен завинаги. При подобни случаи шансовете са на страната на обвиняемия. Лошото е, че и областният прокурор знае тези неща много добре, така че не би предал нещата в съда, ако не е абсолютно сигурен в успеха си. Изглежда е сигурен. Защото дело ще има.

Къртис сведе лице, докато брадичката му се опря в гръдния кош. Беше очаквал следващия път, когато види адвоката си, да си тръгне от затвора с него.

— Мистър Барет, никога не бих наранил Робин. Обичам я — добави Чад, без да вдигне поглед. — Попитайте всеки, който ни познава. Попитайте Кари Робинсън, най-добрата й приятелка.

— Кари Робинсън, адвокатката? — попита Шон. Въпреки че я бе срещал няколко пъти по различни поводи, познаваше я по-добре по репутация, отколкото лично. Кари Робинсън беше пълноправен съдружник във фирмата на баща си и бе завоювала сериозни позиции. Бе представлявала няколко големи компании в сделки, с които се занимаваше неговата фирма, и бе успяла да направи лъвовете от офиса им на маймуни. В момента тя струваше доста пари. А отгоре на всичко, имаше лице, заради което мъжете биха дали мило и драго. В коридорите на съда за нея се говореше, че била богата снобка от „бедняшките“ квартали на Нюпорт, които Шон предпочиташе да избягва.

— Кари ще потвърди, че не бих могъл да я убия. Тя знае колко обичах Робин.

— Вярвам ти, Чад. За нещастие, любовта е едно от първите неща, които прокурорите използват, за да докажат наличието на вина. Твърде често тя се оказва мотив за най-жестоки престъпления.

Чад Къртис най-накрая вдигна глава. В очите му се четеше ужас. Шон го забеляза, но до пет и половина нямаше много време, а се налагаше да свърши още някои неща.

— В папката на Пелзър прочетох, че на няколко пъти му се е обаждал анонимен глас с ямайски акцент. Казвал му е, че знае къде е Робин.

Споменавал ли е за тези обаждания пред теб?

— Не.

— Имаш ли някаква представа какви са били те?