Майкъл Еберхарт - Обектът на престъплението

Тогава вземаше малка лодка от пристанището, заобикаляше покрай носа и минаваше през цял акър диви патици, които неохотно се отместваха, за да мине малката лодка и се люлееха в нежеланите вълни от греблата му.

Разбира се, сега нямаше и следа от тях.

Нюпорт бе изяден жив някъде през последните двайсет години и никой не беше обърнал внимание. Сега бе пренаселен с най-лошото, което можеше да предложи Лос Анджелес — хора, търсещи впечатляващ адрес, който да записват на коледните си картички.

Истинските жители на крайбрежието, рибарите и сърфистите, хората, които не живееха там само, за да имат „изглед“ — бяха принудени да се изместват все по на юг от разрастващия се „Голям Лос Анджелес“.

Оставаха само Лагуна Бийч, Сан Хуан Капистрано и Сан Клементе. Лагуна Бийч беше превзета от „предприемчиви типове“, които управляваха и унищожаваха всичко, а Никсън бе превърнал Сан Клементе в Мека за телевизионни евангелисти от дясното крило. Единственото ценно нещо в Капистрано бяха плитчините и един застрашен от изчезване вид — последните истински жители от крайбрежието на Южна Калифорния.

Шон излезе от магистралата за Сан Диего при Камино Капистрано и подкара на запад, към брега. Слънцето бе залязло преди час и той виждаше есенния сърп на луната да танцува над Пасифика. Излезе на крайбрежната магистрала и продължи на юг още две мили, след което зави вдясно и пресече железопътната линия.

Къщата му беше предпоследната до самия плаж, преди парка „Доъни“, а верандата му се намираше на двайсет метра от обществения паркинг.

През лятото, когато хлапетата надуваха рап и пиянстваха, играта загрубяваше, но, разбира се, винаги имаше и бикини, за да компенсират донякъде яда му. Повечето загорели от слънцето, играещи плажен волейбол посетители от Омаха и Бойз се тълпяха в северния край на дългия цяла миля плаж. Там нямаше голямо вълнение, а спасителната кула даваше вътрешен покой на майките. Откъм неговата къща беше любимото място на сърфистите.

Шон вкара колата в двора, до самия пясък. Слезе, прескочи ниския бордюр и закрачи към страничната врата на къщата си — избеляло от слънцето дървено бунгало с щори на прозорците и паянтов покрив. От верандата се влизаше в малък килер, където държеше нещата си за плуване. Издърпа вратовръзката си, съблече се и намъкна неопреновия костюм, без да си слага бански. Сърфът му бе подпрян на стената отпред. Взе го, отиде отново до колата и запали фаровете. Лъчите им осветяваха достатъчно, за да се виждат силуетите на вълните далеч напред.

Той хвърли дъската и се гмурна след нея. В началото студът го стресна, но знаеше, че съвсем скоро тялото му ще затопли водата в неопреновия костюм и ще се почувства по-добре.

Излизаше със сърфа си нощем още откакто се дипломира. Просто не разполагаше с друго свободно време. А и единствено така си почиваше истински — в морето.

Тази вечер вълнението беше добро и гребените го издигаха доста високо, след това го захвърляха в черните като катран бездни отзад.

Когато беше горе, виждаше лагерните огньове, запалени на брега и фаровете на колите по магистралата.

Докато очакваше поредната вълна да го поеме, той мислеше много, тогава най-често успяваше да разгадае сложните възли на заплетените дела.

Дело за убийство без труп. Просто не можеше да повярва на късмета си.

За последен път бе чувал за подобно нещо в университета.

Случаят „Скот“ беше първият в историята на Калифорния. През 1956 година Л. Юинг Скот бил обвинен, че е убил жена си, заради парите й.

Единственото веществено доказателство за смъртта й били нейните очила, намерени близо до машината за смилане на отпадъци. Мисис Ивлин Скот, изчезналата съпруга, поддържала близки връзки с много от старите си приятели. От един момент нататък престанала да им пише и да ги посещава. Освен това имала много пари, но след изчезването си не изтеглила нито долар от банковите си сметки. По какъв друг начин би се издържала, ако е жива, питали се всички. Но Шон си даваше сметка, че всъщност Скот сам се е закопал с поведението си след изчезването на жена си. Той веднага започнал да харчи парите й, да фалшифицира чекове и пълномощни за теглене на суми, да излиза с други жени, които отрупвал с бижутата и кожите на Ивлин, сякаш бил сигурен, че никога повече няма да я види.

Косвените доказателства срещу Скот наистина му се струваха убедителни. И все пак, как съдебните заседатели са сметнали, че жената е мъртва, след като не са разполагали с никакво реално доказателство за смъртта й? Въпреки всичко са признали Скот за виновен само след няколко часа. Това дело се преподаваше във всички правни факултети в страната, като илюстрация на факта, че смъртта може да се приеме и въз основа на косвени доказателства. Независимо, че подобни дела бяха рядкост и че при тях за обвинението е твърде трудно да докаже, че е било извършено убийство, в почти всички случаи досега обвиняемите се признаваха за виновни.