Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

Гарион хвърли бърз поглед към Поулгара, която му кимна.

— Ти беше отровен — каза кралят на Рива на болния.

Закат изглеждаше малко изненадан.

— Значи отровата не е била достатъчно силна.

— Всъщност беше една от най-силните на света, ваше Императорско величество — възрази меко Сади. — Досега действието й винаги е причинявало смърт. Без изключение.

— Значи умирам? — изрече Закат с особено задоволство. — Е, добре — въздъхна той. — Това ще разреши много проблеми.

— Много съжалявам, ваше величество — отвърна Силк с престорено съжаление — но мисля, че ще оцелеете. Понякога Белгарат променя естествения ход на нещата. Лош навик, който е придобил в младостта си, но предполагам, че всеки човек има нужда от своите пороци.

Закат се усмихна едва-едва.

— Вие сте забавен дребосък, принц Келдар.

— Ала ако наистина чак толкова желаете да умрете — добави възмутително Силк, — винаги можем да събудим Зит. Тя ще ви гризне съвсем леко и това ви гарантира вечен сън, уверявам ви.

— Коя е Зит?

— Домашната любимка на Сади — една мъничка зелена змия. Тя може да се сгуши до ухото ви и няма да престане да мърка, докато не се пренесете във вечността.

Закат въздъхна и очите му отново се затвориха безсилно.

— Мисля, че трябва да го оставим да поспи — тихо каза Поулгара.

— Все още не, лейди Поулгара. — отвърна императорът. — Винаги съм се стремял да спя колкото е възможно по-малко, избягвал съм сънищата и сега те ми се струват нещо съвсем неестествено.

— Наистина трябва да спите, ваше величество — обади се Андел. — Има различни начини човек да избяга от кошмарите, а сънят е най-доброто лекарство и най-добрият лечител.

Закат въздъхна и поклати глава.

— Боя се, че не ще можеш да прогониш моите кошмари, Андел — Императорът се навъси. — Сади, дали халюцинацията е един от симптомите на отровата, която съм погълнал?

— Възможно е — призна евнухът. — Какви ужаси видяхте?

— Не бяха ужаси — отговори Закат. — Стори ми се, че видях лицето на една млада жена. Очите й бяха вързани с парче плат. Особен покой ме обзема, когато видя това лице.

— В такъв случай онова, което сте видели, не е халюцинация — каза Андел.

— Кое тогава е това странно сляпо дете?

— Моята господарка — гордо изрече Андел. — Лицето, което се появи край вас в най-отчаяния и тежък час от живота ви, е на Кайрадис, пророчицата от Кел. От нейното решение зависи съдбата на света — и на всички останали светове,

— Толкова смазваща отговорност да е поставена върху толкова крехки рамене — отбеляза Закат.

— Това е нейната задача — отвърна просто Андел.

Болният, изглежда, отново се унесе в дрямка, а върху устните му грейна особена усмивка. След малко очите му отново се отвориха и изглеждаха по-бдителни.

— Излекуван ли съм, Сади? — обърна се той към евнуха с бръснатата глава. — Или твоята отлична нийсанска отрова успя да свърши работата си?

— О — отвърна замислено Сади, — все още не бих казал, че сте изцяло изцелен, ваше величество, ала мога да заявя, че в момента не ви грози непосредствена опасност.

— Добре — рече Закат твърдо и се опита да се надигне в леглото. Гарион протегна ръка да му помогне. — Все още ли не е арестуван негодникът, който направи опит да ме отрови?

Сади поклати глава.

— Доколкото зная, все още не.

— В такъв случай това ще е първата заповед, която ще издам. Започвам да усещам глад, а никак не ми се ще да премина отново през всичко това. Тази отрова често ли се среша в Ктхол Мургос?

Сади се намръщи.

— Законите на мургите забраняват употребата на отрови и упойващи вещества, ваше величество — отвърна той. — Те са, простете ми, изостанали хора. Предполагам обаче, че наемните убийци дагаши имат достъп до талот.

— Значи смяташ, че моят отровител е бил от дагашите?

Сади сви рамене.

— Повечето поръчкови убийства в Ктхол Мургос се извършват от дагаши. Те работят добре, освен това запазват пълна дискретност.

Закат замислено присви очи.

— Това означава, че в дъното на всичко стои Ургит. Услугите на дагашите струват скъпо, а Ургит има достъп до кралската съкровищница.

Силк направи гримаса и заяви:

— Не. Ургит не би направил това. Нож в гърба — това да, ала отрова — в никакъв случай.

— Откъде си толкова сигурен, Келдар?

— Познавам го — отвърна не особено убедително дребничкият драснианец. — Той наистина е слабохарактерен и малко плах, ала никога не би прибегнал до отрова. Това е недостоен начин за разчистване на сметки с политически противници.