— Мисля, че чух нещо подобно — отговори червенокосият, чието лице вече не изглеждаше толкова подозрително.
— Човекът, с когото говорихме, каза, че може би има оцелели след корабокрушението. Според него една жена, облечена в черно наметало и с бебе на ръце, била успяла да оцелее. Случайно да знаете нещо за това?
— Знаем я нея! — рече карандът ядосано и отново се намръщи.
— Можете ли случайно да ми кажете накъде е отишла? — попита Силк. — Ще ми се да поприказвам с нея и да разбера дали знае нещичко за брат ми. Да ви кажа честно, господине — продължи Силк и се наведе към ухото на стражаря, — хич не ме грижа за брат ми, още от деца не се понасяме. Тук съм, защото обещах на баща си да науча какво се е случило. Става въпрос за наследство — продължи да лъже Силк, намигайки нагло на червенокосия. — Ако успея да отнеса на баща ми неопровержими доказателства за смъртта на брат ми, ще стана новият собственик на едно доста добро парче земя.
— Разбирам те напълно, Саладас — рече червенокосият и се ухили. — И аз едно време имах проблеми с по-големите си братя по завещанието на баща ми. Казваш, че си от Дорикан значи?
— О, да. На брега на северния ръкав на река Маган. Да не би да си чувал за града ни?
— Дорикан следва ли повелите на лорд Менга?
— Менга Освободителя ли? Разбира се! Та нали цяла Каранда му се кланя.
— През последния месец там явяваха ли се господарите на мрака? Виждали ли сте ги?
— Всесилните подчинени на лорд Нахаз ли? Не, не съм ги виждал, но пък като се замисля, аз и Кваста не сме ходили на обредни церемонии от доста време. Жреците сигурно още ги призовават.
— На твое място не бих бил толкова сигурен, Саладас. Нашите магьосници се опитват да ги повикат от пет седмици, но демоните не се появяват. Даже и гролимите, които вече се кланят на лорд Нахаз, също не съумяват да ги призоват, а тяхната мощ, както сам знаеш, е голяма.
— Наистина. Така е — съгласи се Силк.
— Чувал ли си случайно къде се намира лорд Менга?
— Последното нещо, което подразбрах — рече Силк и повдигна рамене. — е, че е някъде в Катакор. В Дорикан го очакваме всеки момент, с негова помощ се надяваме да изгоним ангараките от Каранда.
— Добре, Саладас — каза червенокосият, удовлетворен от отговорите му. — Мога да кажа, че имаш пълното право да бъдеш тук, в град Каранд. Въпреки това не смятам, че ще успееш да говориш с онази жена. От това, което чух, мога да ти кажа, че тя е успяла да слезе още преди бурята. С една малка лодка. После се появила при южната порта с досадното си дете на ръце и веднага отишла в храма. Там разговаряла с гролимите около половин час и после всички те я последвали.
— И накъде са тръгнали? — попита Силк.
— Излезли през източната порта.
— Преди колко време?
— Към края на миналата седмица. Да ти кажа честно, Саладас, ако питаш мен, лорд Менга трябва веднага да преустанови онова, което върши в Катакор — каквото ще да е то, — и да се върне тук, където му е мястото. Движението започва да се разпада. Първо ни напуснаха господарите на мрака, сега и гролимите изчезнаха заедно с жената и бебето. Единствената ни надежда са магьосниците, а те вече почти всички са изкуфели.
— Че те кога не са били! — ухили се Силк. — Забелязал съм, че контактите със свръхестественото обикновено разстройват разсъдъка на хората.
— Ти си разумен човек, Саладас — рече червенокосият и го потупа по рамото. — Харесва ми да стоим тук и да си бъбрим, но трябва да довършим обхода на нашия район. Надявам се, че ще намериш брат си! — Карандът намигна лукаво и добави: — Знаеш как.
— Благодаря ти за пожеланието! — ухили му се Силк.
Войниците се отдалечиха и Гарион каза на приятеля си:
— Ти си бил по-добър разказвач и от Белгарат.
— Имам тази дарба, какво да се прави! Доста полезна среща, не намираш ли? Сега вече разбирам защо Кълбото все още не е открило следата. Ние влязохме през северната порта, а Зандрамас през южната. Да вървим към храма. Бас държа, че като отидем там, мечът така ще те дръпне, че сигурно няма да можеш да се задържиш на краката си.
— Да — кимна Гарион. — Най-важното обаче е, че Зандрамас има преднина само от няколко дни. Не мога да разбера само защо са й притрябвали всичките тези гролими.
— Кой знае. Може би са й нужни подкрепления. Сигурно знае, че сме по петите й, или пък в Даршива има нужда от гролими, които познават тайната на магиите на карандите. Ако Нахаз наистина е изпратил демоните си там, тяхната помощ наистина ще и бъде много полезна. Сега няма смисъл да си блъскаме главите. Нека оставим това на Белгарат. Хайде първо да отидем до храма и да видим дали ще открием следата.
Читать дальше