Дейвид Едингс - Господарят демон на Каранда

Гигантската фигура, изтъкана от огън, протегна огромната си ръка и постави отворената си длан върху олтара. Напълно спокоен, Белгарат стъпи върху нея и илюзорният образ, създаден от самия него, го издигна високо във въздуха.

— Неверници! — извика вълшебникът оглушително. — Пригответе се да понесете гнева на Господаря на ада. Той ще се изсипе върху ви, защото се кланяхте пред фалшив идол!

Сред множеството каранди се разнесоха ужасяващи стонове, последвани от страшни писъци, защото огненото чудовище протегна пламтящите си ръце към тях. Миг след това всички побягнаха, обзети от неописуем ужас.

В този момент, сигурно защото Белгарат беше съсредоточил волята си изцяло върху огнената ръка, гролимът успя да разкъса невидимата преграда и понечи да избяга, скачайки от платформата.

Ала Гарион беше на поста си. Той вдигна ръка и я опря в гърдите на бягащия гролим, след това замахна с другата и я стовари върху главата му.

Фалшивият пророк се свлече на земята и Гарион почувства удовлетворение, макар че не можеше да си обясни точно коя е причината за обзелото го задоволство.

— Коя гемия искаш да откраднем? — попита Силк, докато Гарион оставяше изпадналия в безсъзнание гролим на кея.

— Защо питаш мен? — отвърна му той, притеснен от това „откраднем“.

— Защото ти и Дурник ще я управлявате. Аз въобще нищо не разбирам от лодки и кораби.

Гарион заоглежда вързаните лодки и гемии.

— Какво ще кажеш за ей тази? — попита дребният драснианец и посочи една доста широка гемия с чифт очи, нарисувани от двете страни на носа.

— Бордовете не са достатъчно високи — отговори Гарион. — Конете са много тежки, ватерлинията доста ще се вдигне.

— Ти ги разбираш тези работи — рече Силк и повдигна рамене. — Приказките ти звучат също тъй убедително като тези на Барак или Грелдик. — Изведнъж драснианецът се ухили. — Да знаеш, досега не съм крал нищо толкова голямо, затова го приемам като истинско предизвикателство.

— Не ми е приятно, че използваш думата „кражба“. Не можеш ли да кажеш, че просто я взимаме на заем?

— Да не би да възнамеряваш да я докараш обратно тук, след като си свършим работата?

— Не.

— В такъв случай „кражба“ си е напълно подходяща дума. Ти си експертът по корабоплаване, но аз съм истинско светило в областта на обирите.

— Хайде да се качим на ей онази и да я разгледаме по-подробно! — предложи Гарион и посочи една гемия, боядисана в отвратителен зелен цвят.

— Прилича на вана за къпане.

— Не ни трябва състезателна лодка — рече Гарион и скочи на палубата на гемията. — Достатъчно е широка за конете, бордовете са достатъчно високи, за да не потъне под тежестта на товара. Малко е груба, наистина — отбеляза той, след като огледа такелажа — но двамата с Дурник сигурно ще се справим.

— Провери да не би да тече — подхвърли Силк. — Никой не би боядисал гемията си така, ако тя не тече като решето.

Гарион слезе в трюма и провери корпуса. Когато се върна на барда, вече беше взел решение.

— Вземаме я.

— Думата, която трябва да използваш, Гарион, е „откраднем“.

— Добре — въздъхна кралят на Рива. — Ще я откраднем, щом това те прави щастлив.

— Просто се опитвам да бъда точен.

— Хайде да довлечем онзи гролим тук — каза Гарион. — Ще го вържем. Не мисля, че скоро ще се съвземе, на пък, от друга страна, защо да рискуваме.

— Много силно ли го удари?

— Доста. Не зная защо, но той много ме дразнеше. — Запътиха се към мястото, където лежеше гролимът, и Силк рече:

— С всеки изминал ден започваш да приличаш все повече на Белгарат. Правиш повече бели, щом някой те дразни, отколкото всеки друг човек, обзет от неудържим гняв.

Гарион вдигна рамене и преобърна с крак изгубилия съзнание гролим. После го хвана за глезена и рече:

— Хващай го за другия крак!

Отново тръгнаха към гемията, влачейки отпуснатото тяло на пленника си. Бръснатата му глава отскачаше като топка от гредите на кея. Щом стигнаха до гемията, Гарион го хвана за ръцете, Силк за краката, залюляха го и го прехвърлиха през борда като чувал с картофи. Гарион също скочи в гемията и завърза краката и ръцете на гролима.

— Белгарат и останалите идват — обади се Силк.

— Чудесно! Дръж, хвани другия край на дъската — рече Гарион и му подаде тежкото приспособление, по което приятелите щяха да се качат на борда. Дребничкият драснианец улови другия край на дъската, издърпа го и го нагласи на кея.

— Намерихте ли нещо? — попита той другарите си, когато дойдоха достатъчно близо до гемията.