Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

Умът на Се’Недра все още се опитваше да крещи, да я предупреди, но тя бе обладана от неудържимо щастие и не обръщаше внимание на нищо. Бе прегърнала нежно бебето, люлееше го и му пееше тихичко.

— Къде е крал Белгарион? — попита Арел.

— Тук някъде — отвърна Се’Недра с неопределен жест.

— Трябва да отидеш при него и да му съобщиш, че синът му е жив и здрав и се намира на сигурно място.

— Да. Той ще бъде много щастлив.

— Аз имам важна работа, за която трябва да се погрижа, Се’Недра — каза Арел. — Мислиш ли, че ще успееш да се върнеш сама при приятелите си?

— Сигурна съм, че мога, но защо не дойдеш и ти с мен? Негово величество ще те възнагради за това, че намери и върна сина му.

Арел се усмихна.

— Щастието, изписано на лицето ти, е единствената награда, която е важна за мен. Освен това работата, която трябва да свърша, е изключително важна. Но по-късно със сигурност ще се присъединя към вас. Накъде сте поели?

— Струва ми се, че на юг — отговори Се’Недра. — Трябва да стигнем до морския бряг.

— Така ли?

— Да. Ще отплаваме за някакъв остров. Май се казва Перивар.

— Там трябва да стане някаква среща, нали? Перивар ли е мястото, където ще протече тя?

— О, не е — засмя се Се’Недра, милвайки детето си. — Отиваме в Перивар, за да получим допълнителна информация за мястото на тази среща. Чак след това ще тръгнем към него.

— Може би няма да успея да се присъединя към вас в Перивор — каза Арел и леко се навъси. — Но ти можеш да ми съобщиш точно къде ще стане тази среща. Ще дойда при теб там.

— Чакай да видя — замислено каза Се’Недра. — Как беше името на това място? О, спомних си! Корим.

— Корим ли? — възкликна удивено Арел.

— Да. Белгарат изглеждаше много разстроен, като разбра това, но Кайрадис го увери, че всичко ще е наред. Затова трябва да отидем в Перивор. Кайрадис ни разкри, че там има нещо, което ще даде отговор на всички неясни въпроси. Мисля, че спомена нещо за карта или някаква схема. — Тя се засмя разсеяно. — Да ти кажа честно, Арел, през последните няколко дни така ми се спи, че едва успявам да разбера смисъла на думите, които изричат хората около мен.

— Разбира се — отвърна Арел и лицето й се навъси. — Защо ли Перивар е ключът към загадката? Какво би могло да обясни този абсурд? Сигурна ли си, че името на онова място е точно Корим? Може би си разбрала погрешно.

— Така го чух, Арел. Самата аз не го прочетох в книгата, но Белдин и Белгарат непрекъснато приказваха за „високите хребети на Корим, които вече ги няма“. Освен това срещата трябва да стане на Мястото, което вече не съществува. Така че нещата съвпадат, нали?

— Да — отвърна Арел все така навъсена. — Май имаш право. — След това русокосото момиче се изправи и изопна дрехата си. — А сега трябва да те оставя, Се’Недра — каза тя. — Занеси бебето си при своя съпруг. Предай му моите поздрави. — Очите на Арел сякаш изведнъж блеснаха остро на слънчевата светлина. — Предай моите почитания и на Поулгара — добави тя. В начина, по който изрече последните няколко думи, имаше едва доловима злоба. След това русокосата се обърна и се отдалечи към гората.

— Довиждане, Арел — извика след нея Се’Недра. — Безкрайно съм ти благодарна, че намери детето ми.

Арел нито се обърна, нито й отговори.

Гарион бе обезумял от безпокойство. Когато откри, че жена му я няма, светкавично скочи на седлото и подкара Кретиен в луд галоп към гората.

— Гарион! Спри! — викна след него Белгарат.

— Не, дядо! — извика в отговор Гарион. — Трябва да намеря Се’Недра.

— И къде ще я търсиш? Нима просто ще яздиш из гората?

— Но…

— Използвай главата си, момче! Имаме друг начин, който ще ни донесе успех много по-бързо. Познаваш миризмата й, нали?

— Разбира се, но…

— Тогава ще трябва да използваме носовете си. Слез от коня и ела с мен. Ще се превърнем във вълци и ще тръгнем по следите й. Така ще стане много по-бързо и по-сигурно.

Гарион изведнъж се почувства много глупаво.

— Струва ми се, че въобще не съм с всичкия си — призна той.

— И аз така мисля.

Гарион слезе от Кретиен, плесна го по задницата и жребецът се втурна бързо към останалите коне.

— Какво, в името на боговете, си е мислела тя? — гневно викна Гарион.

— Не съм сигурен дали въобще е мислела — изсумтя Белгарат. — През последните няколко дни се държеше доста странно. Да започваме търсенето. Колкото по-бързо я намерим, толкова по-скоро ще я заведем при останалите. Леля ти ще успее да открие причината на тази загадка. — Очертанията на възрастния мъж станаха неясни и след миг той се превърна в голям сребрист вълк. — „Ти води! — изръмжа той на Гарион. — Ти познаваш нейната миризма по-добре от мен.“