Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Не, Сади. И ти, както и Белгарион, не бихте могли да се справите с онова, което ви предстои, ако ви разкрия точно какво е то.

— Онова място, към което сме тръгнали, много далеч оттук ли се намира? — попита Дурник.

— Вече сте изминали много левги, ала ви остават да изминете още много в бъдеще.

— В такъв случай ще трябва да поговорим с Далан дали е възможно да вземем оттук храна. Освен това бих желал да проверя копитата на конете, преди да тръгнем. Може би тъкмо сега е подходящото време отново да ги подковем.

— Това е невъзможно! — избухна изведнъж Белгарат.

— Какво има, татко? — Попита го леля Поул.

— Корим! Срещата трябва да се състои в Корим!

— Къде се намира това? — попита объркано Сади.

— Такова място не съществува — изръмжа Белдин. — Вече го няма на земята. Преди много години беше планинска верига, която потъна в морето, щом Торак разцепи света на две. В „Книгата на алорните“ това място е споменато по следния начин: „Високите хребети на Корим, които вече ги няма“.

— Във всичко това има някаква изкривена логика — отбеляза Силк. — Значи това са имали предвид всичките пророчества, описвайки Мястото, което вече не съществува.

Белдин замислено подръпна ухото си.

— Има и още нещо — отбеляза той. — Спомняш ли си историята, която ни разказа Сенджи в Мелцена? Ставаше въпрос за учения, който откраднал Сардиона. За последен път хората видели кораба му недалеч от южния край на Гандахар — после ученият така и не се завърнал. Според Сенджи той сигурно загинал по време на буря, разразила се край Даласианския бряг. Сега вече ми се струва, че Сенджи има право. Трябва да отидем там, където е Сардионът — имам тягостното чувство, че камъкът на злото се намира на върха на планина, която е потънала в морето преди пет хиляди години.

Кралицата на Рива бе дълбоко замислена. Беше я обзела някаква особена отпуснатост, която ставаше все по-видима с всяка миля, докато яздеха през гората на запад от Кел. Се’Недра не вземаше участие в общия разговор, просто се задоволяваше да го слуша.

— Не разбирам как можеш да бъдеш толкова спокойна за това, Кайрадис — обърна се Белгарат към пророчицата с превързаните очи. — И ти няма да изпълниш предопределената ти задача, ако Сардионът лежи на дъното на морето. А защо заобикаляме толкова много, отправяйки се към Перивор?

— Тъкмо там ще ти се изяснят изцяло наставленията, които получи от светата книга, древни Белгарат.

— Не може ли ти да ми обясниш всичко? Знаеш, че не разполагаме с много време.

— Не ми е позволено да сторя това. Не бива да оказвам никаква помощ нито на теб, нито на Зандрамас. Твоята задача — а също така и задача на Зандрамас — е да разрешите тази загадка. Забранено ми е да ви помагам.

— Знаех си, че ще ми отговориш така — навъсено каза вълшебникът.

— Къде се намира Перивор? — обърна се Гарион към Закат.

— Перивор е остров, разположен недалеч от южния бряг на Даласия — отговори малореанецът. — Жителите му са много странни. В легендите им се разказва, че са потомци на някакви дошли от запад хора — те пристигнали по тези места с кораб, който се отклонил от курса си и се разбил на брега на острова. Това било преди две хиляди години. Самият остров няма голяма стойност, но мъжете там са вдъхващи ужас бойци. Общото мнение в Мал Зет е, че не си струва да се изпраща войска да покори тази земя. Дори Урвон не си е направил труда да изпраща гролими в Перивор.

— Нима няма да е опасно да отидем там, щом жителите му са толкова свирепи?

— Не. Всъщност те са дори гостоприемни — докато не опиташ да свалиш на брега въоръжена армия.

— Наистина ли имаме време за пътешествието до този остров? — попита Силк пророчицата.

— Имаме предостатъчно време, принц Келдар — отговори тя. — Векове наред звездите ни разкриват, че Мястото, което вече не съществува, очаква теб и спътниците ти. Знай, че ти и твоите приятели ще бъдете там в деня, предопределен за последната среща.

— И Зандрамас също ще е там, така ли?

— Нима срещата ще бъде възможна, ако го няма Детето на Мрака? — усмихна се тя.

— Струва ми се, че откривам полъх на хумор в думите ти, Кайрадис — каза драснианецът. — А това не е типично за вас, пророците. Така ли е?

— Колко малко ни познаваш, принц Келдар. — Тя отново се усмихна. — Често буквално се пръскаме от смях като прочитаме някое послание, изписано с огромни букви сред звездите. Освен това е много смешно да наблюдаваш как някои правят какви ли не неща, за да се измъкнат от онова, което е предопределено. Вслушвай се и изпълнявай наставленията на звездите, Келдар. Спести си агонията и мъченията и не се опитвай да избегнеш съдбата си.