Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел

— Така си имам някакво занимание. — Мъжът сви рамене. — Пък и ми служи като извинение да живея в планините. Човек се чувства някак лекомислен, ако стои там без причина. — Той отново се засмя. — Освен това е много вълнуващо да попаднеш на златна жила в някой планински поток. Както казват някои хора — удоволствието е по-голямо, когато намираш злато, отколкото докато го харчиш. Освен това златото е красиво и е приятно да го гледа човек.

— О, точно така, точно така — съгласи се въодушевено Силк. Старият ловец пак погледна вълчицата и след това погледът му се плъзна към Белгарат.

— От начина, по който реагира тя, разбирам, че водачът на групата си ти — отбеляза той.

При тези думи Белгарат го изгледа стреснато.

— Този човек знае езика на вълците — обясни Гарион.

— Невероятно — рече Белгарат, повтаряйки, без да ще, коментара на вълчицата.

— Тъкмо щях да дам един съвет на тези двама младоци, ала всъщност би трябвало да го чуеш ти.

— Ще го изслушам с интерес.

— Далите са странен народ, приятелю. Те имат особени суеверия — не бих казал, че приемат тези гори като свещени, ала във всеки случай са изключително силно привързани към тях. Не ви съветвам да сечете дървета — освен това, каквото и да става, не убивайте нищо — нито човек, нито животно. — Златотърсачът посочи вълчицата. — Тя вече го знае. Сигурно сте забелязали, че не излиза на лов по тези места. Далите не искат тази гора да бъде осквернена с кръв. Бих уважавал желанието им, ако бях на ваше място. Далите са готови да помогнат всекиму, ала ако оскърбите вярванията им, ще направят живота ви наистина труден.

— Благодаря — каза Белгарат.

— Никога не е зле човек да сподели с други онова, което е научил — рече старецът и огледа пътя. — Е — добави той, — вече е време да се разделим. Пътят за Баласа минава оттук. Беше ми много приятно да си поговорим. — Той учтиво сне рунтавата си шапка пред Поулгара, след това погледна вълчицата. — „На теб всичко хубаво, майчице“ — рече й той, след това смуши кончето. То пое напред в лек тръс, зави по пътя към Баласа и скоро се изгуби от поглед.

— Какъв приятен дядко — рече Се’Недра.

— Освен това ни даде полезна информация — добави Поулгара. — Хубаво ще е да се свържеш с Белдин, татко — каза тя на Белгарат. — Кажи му да остави на мира гълъбите и зайците, докато сме в тази гора.

— Забравих! — възкликна вълшебникът. — Веднага ще се погрижа. — И вдигна глава и затвори очи.

— Наистина ли старецът може да приказва с вълците? — обърна се Силк към Гарион.

— Знае езика им — отвърна кралят на Рива. — Не го говори много добре, ала го разбира.

„Сигурна съм, че го разбира много по-добре, отколкото говори“ — намеси се вълчицата.

Гарион се вгледа стреснато в нея, изненадан, че тя е разбрала разговора им.

„Езикът на хората не е труден и лесно се научава — обясни тя. — Както каза човекът с бялата козина по лицето, достатъчно е да си направиш труда да слушаш и го запомняш бързо. Но не бих си служила с речта на хората — добави тя критично. — Докато приказват, хората често държат езиците си в такова положение, че е лесно някой да им ги отхапе.“

В съзнанието на Гарион блесна интересна мисъл, придружена с пълната убеденост, че онова, което му е хрумнало, е съвсем правилно.

— Дядо — подхвана той.

— Не сега, Гарион. Зает съм.

— Ще почакам.

— Важно ли е?

— Мисля, че да.

Белгарат любопитно отвори очи и попита:

— Какво има?

— Спомняш ли си онзи разговор в Тол Хонет — сутринта, когато валеше сняг?

— Мисля, че да.

— Приказвахме следното — все ни се струваше, че нещата, които ни се случват, изглеждат такива, сякаш вече са се случвали.

— Да, сега си спомних съвсем точно.

— Ти каза, че когато двете пророчества се разделили, нещата в живота просто замрели… и бъдещето просто не може да дойде, докато те не се съберат отново в едно цяло. Допълни, че ще трябва да преживяваме серии от едни и същи събития отново и отново.

— Наистина ли съм казал такова нещо? — Възрастният мъж изглеждаше някак доволен. — Звучи задълбочено, нали? Но какво искаш да кажеш с това сега? Защо повдигаш този въпрос?

— Защото ми се стори, че отново започваме да преживяваме същия цикъл събития. — Гарион погледна Силк. — Спомняш ли си стария златотърсач, когото ние тримата срещнахме на път към Ктхол Мишрак?

Силк кимна малко несигурно.

— Този старец, с когото разговаряхме сега, не изглеждаше ли съвсем същият както онзи?

— Ами… — Силк присви очи. — Всъщност да. Белгарат, какво означава всичко това?