Дейвид Едингс: Кралица на магиите

— Прережете въжетата — изкрещя Грелдик, щом всички успяха да се качат.

Моряците изпълниха заповедта. Страхотен вик на изненада се откъсна от нийсанците, които се тълпяха в края на кея. Мудното течение бавно повлече кораба, ала писъците и отчаяните стонове продължаваха да го следват още дълго.

— Гарион — заговори леля Поул, — защо не слезеш долу, за да облечеш някои по-подходящи дрехи? И измий този отвратителен руж от лицето си. После ела тук. Искам да разговарям с тебе.

Гарион, който беше забравил колко оскъдно е облечен, се изчерви и слезе в каютата си.

Когато се върна, облечен в туника и панталони, вече бе станало по-светло, ала сивата пепел все още продължаваше да пада. Светът беше обвит в мъгла от сажди. Вече бяха доста далеч от града и моряците на Грелдик отново пуснаха котвата.

— Тук съм, Гарион — извика леля Поул. Стоеше близо до носа и се вглеждаше в мътния въздух. Гарион отиде при нея, изпълнен с известно колебание; споменът за онова, което се беше случило в палата, все още отчетливо изпъкваше в ума му.

— Седни, скъпи — подкани го тя. — Трябва да разговарям с теб по един въпрос.

— Да, госпожо — отговори младежът и седна на пейката до нея.

— Гарион. — Вълшебницата се обърна и го погледна в очите. — Случи ли се нещо, докато беше в палата на Салмисра?

— Какво точно имаш предвид?

— Знаеш за какво те питам — отвърна тя отсечено. — Нали няма да поставиш и себе си, и мен в неудобно положение, като ме накараш да ти задавам разни нелепи въпроси?

— О! — Гарион се изчерви. — Това ли? Не, нищо подобно не се е случило. — Той си припомни сочните форми на кралица Салмисра с известно съжаление.

— Добре. Това беше едно от нещата, от които се боях. Не бива да се занимаваш с такива неща точно сега. Това оказва особен ефект върху човек като тебе.

— Не съм особено сигурен, че те разбирам — отговори той.

— Ти имаш определени способности — обясни му леля Поул. — И ако започнеш да правиш експерименти в онази област преди да си напълно съзрял, резултатите могат да се окажат непредсказуеми. Засега ще е по-добре да не смесваш нещата.

— Може би щеше да е по-добре, ако нещо наистина се беше случило. — избъбра Гарион. — Така щях да се променя, да стана като другите и нямаше да наранявам повече хората.

— Съмнявам се — възрази Поулгара. — Силата ти е прекалено голяма, за да бъде така лесно неутрализирана. Помниш ли за какво говорихме, когато напускахме Толнедра? За обучението?

— Нямам нужда от никакво обучение — възпротиви се момъкът и тонът му стана враждебен.

— О, имаш! — възрази тя. — При това трябва да бъдеш обучаван сега. Мощта ти е огромна — по-голяма от всяка друга, която съм виждала. Известна част от нея е толкова сложна, че не мога да разбера дори малка част от нея. Трябва да започнеш с обучението преди да се е случило нещо гибелно. Ти си напълно неконтролируем, Гарион. Ако наистина сериозно желаеш да не нараняваш хората, трябва да бъдеш готов да започнеш да се обучаваш. Така ще разбереш как да предотвратяваш различните злополуки.

— Но аз не искам да стана вълшебник! — възрази той. — Единственото, което желая, е да се отърва от силата си. Не можеш ли да ми помогнеш да сторя това?

Тя поклати глава.

— Не. Ала не бих го сторила, дори и да бях в състояние да го направя. Не можеш да се откажеш от тази мощ, Гарион. Тя е част от тебе.

— Значи ще бъда чудовище? — попита горчиво Гарион. — Ще обикалям по света, ще изгарям хората живи или ще ги превръщам в крастави жаби и змии? А може би след известно време просто ще свикна с това и въобще няма да ми прави впечатление. Ще живея вечно — както тебе и дядо, — ала повече няма да бъда човешко същество. Лельо Поул, струва ми се, че бих предпочел да съм мъртъв.

„Ти не можеш ли да го убедиш?“ — заговори гласът й със странното присъствие в главата му.

„Не и в този момент, Поулгара — отговори сухият глас. — Той е прекалено зает да се занимава със самосъжалението, което го е обзело.“

„Гарион трябва да се научи да контролира силата, която притежава“ — заяви вълшебницата.

„Аз ще го пазя да не прави пакости — обеща гласът. — Не мисля, че бихме могли да сторим нещо, преди да се върне Белгарат. Младежът преминава през душевна криза и наистина не бива да се намесваме, преди самият той да е взел решение как ще излезе от нея.“

„Не искам да го гледам как страда.“

„Ти си прекалено мекосърдечна, Поулгара. Той е здраво момче и мъничко страдание няма да му навреди.“