Дейвид Едингс: Кралица на магиите

— Ще го сторя, велики Иса — каза леля Поул и се поклони.

— И предай поздравите ми на моя брат Алдур — бяха последните думи на величествения глас, който започна полека да заглъхва.

— Заспи, велики Иса — прошепна леля Поул. — Дано сънят излекува скръбта ти.

— Не! — изкрещя Салмисра, ала зеленият огън в очите на статуята вече бе угаснал; скъпоценният камък в короната й проблесна за последен път и потъмня.

— Време е, Салмисра — обяви огромната, страшна леля Поул.

— Не ме убивай, Поулгара — замоли се кралицата и падна на колене. — Моля те, не ме убивай.

— Няма да те убия, Салмисра — каза леля Поул. — Нали обещах на бог Иса, че ще пощадя живота ти.

— Ала аз не съм обещавал нищо — извика Барак от входа.

Гарион хвърли поглед към приятеля си исполин, който сега приличаше на джудженце, застанало до грандиозната леля Поул. Мечката беше изчезнала и на нейно място, с меч в ръка, стоеше грамадният черек.

— Не, Барак. Сега веднъж завинаги ще разреша затрудненията на Салмисра. — Леля Поул се обърна към кралицата, която се бе проснала на пода. — Ще те оставя да живееш, Салмисра. Ще бъдеш жива много дълго — може би цяла вечност.

Неочаквана, невъзможна надежда блесна в очите на Салмисра. Тя бавно се изправи и вдигна поглед към огромната фигура, извисяваща се над нея.

— Завинаги ли, Поулгара? — прошепна тя.

— Ала трябва да те променя — продължи леля Поул. — Отровата, която пиеше, за да изглеждаш млада и красива, сега бавно те убива. Дори сега следите й започват да се проявяват по лицето ти.

Ръцете на кралицата пробягаха по лицето й и тя бързо се обърна към огледалото.

— Ти се разлагаш, Салмисра — изрече леля Поул. — Скоро ще бъдеш грозна и стара. Похотта, която те изпълва, ще те изгори и ще умреш. Кръвта ти е прекалено топла, това е единствената ти беда.

— Ала как… — Салмисра се поколеба.

— Една малка промяна — увери я леля Поул. — Съвсем нищожна промяна и ти завинаги ще бъдеш жива. — Гарион почувства как силата на мощта й се съсредоточава. — Ще те направя вечна, Салмисра. — Вълшебницата вдигна ръка и изрече една-единствена дума. Страшната й сила накара Гарион да потрепери като лист, пометен от вятъра.

Отначало не се случи нищо. Салмисра стоеше неподвижно, бледата белота на тялото й проблясваше изпод прозрачната дреха. После странното обагряне на тялото й стана по-ясно изразено, бедрата й се притиснаха плътно едно до друго, лицето й започна да се променя, стана по-изострено, устните изчезнаха, устата се разтегна в постоянна, типична за влечуго усмивка.

Обзет от ужас, неспособен да откъсне очи от кралицата, Гарион гледаше. Роклята се свлече, защото раменете изчезнаха, а ръцете прилепнаха към тялото — то започна да се издължава, а краката, които до този момент бяха напълно сраснали, започнаха да се навиват на спирала. Лъскавата й коса изчезна, последните следи от човешки облик също, ала златната корона остана здраво прикрепена на главата й. Езикът й се стрелна напред и потрепера. Кралицата свлече навитото си на спирала туловище на пода. Люспестата качулка на врата й набъбна и кралицата погледна леля Поул с плоски, мъртви очи. Докато траеше промяната със Салмисра, леля Поул бе съумяла да се смали до нормалния си ръст.

— Възкачи се на трона си, Салмисра — нареди тя. Главата на кралицата остана неподвижна, ала навитото на спирала туловище се разви и изпълзя върху покрития с възглавнички диван. Звукът на люспи, които се триеха една о друга, беше сух, стържещ.

Леля Поул се обърна към евнуха Сади.

— Виж жрицата на Иса, кралицата на хората-змии. Нейните владения ще просъществуват до края на времето, защото тя е безсмъртна и ще царува в Нийса завинаги.

Лицето на Сади беше смъртнобледо, а очите му — диво ококорени. Той мъчително преглътна и после кимна.

— Ще те оставя с твоята кралица — продължи вълшебницата. — Предпочитам да си ида с мир, но знай, че каквото и да се случи, аз и момчето трябва да излезем оттук.

— Ще изпратя вестоносци пред вас — бързо се съгласи Сади. — Така никой няма да се опитва да ви пречи.

— Мъдро решение — сухо подхвърли Барак.

— Да живее кралицата-змия на Нийса! — произнесе с треперещ глас един от облечените с пурпурни мантии евнуси и падна на колене пред платформата.

— Да я възхвалим — отговориха останалите и подчинявайки се на приетия ритуал, паднаха на колене като един. — Нейната слава и величие се разкриха пред нас.

— Да й се помолим.

Гарион погледна веднъж през рамо и последва леля Поул към разрушената врата. Салмисра легна на трона си. Омотаното й на спирала туловище блестеше с пъстрите си шарки, украсената й с люспеста качулка глава беше обърната към огледалото. Змийското й лице беше лишено от всякакъв израз и беше невъзможно човек да се досети за какво мисли тя.