Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Гарион яздеше до господин Улф. Умът на момъка беше крайно объркан от онова, което се бе случило в пещерата, и той отчаяно желаеше да си изясни нещата.

— Дядо — подхвана младежът.

— Да, Гарион? — отвърна старецът, отърсвайки се от полудрямката.

— Защо леля Поул се опита да ме спре? Искам да кажа тогава, с жребчето?

— Защото беше опасно — отговори Улф. — Много опасно.

— Защо пък да е било опасно?

— Когато се опитваш да постигнеш нещо невъзможно, влагаш прекалено много енергия; и ако продължаваш с опитите си, това може да се окаже фатално.

— Фатално ли?

Улф кимна.

— Даваш от себе си всичко, на което си способен, не ти остава никаква сила и сърцето ти не е в състояние да бие.

— Не знаех — изрече изумено Гарион.

Улф се наведе, за да премине под някакъв нисък клон.

— Очевидно.

— Но нали самият ти непрекъснато повтаряш, че няма нищо невъзможно?

— Само в рамките на разумното, Гарион. Само в рамките на разумното.

Няколко минути продължиха да яздят безмълвно, шумът от копитата на конете им бе заглушен от мъха, който покриваше земята под дърветата.

— Може би трябва да науча повече неща по този въпрос — рече накрая Гарион.

— Тази мисъл не е лоша. Какво искаш да узнаеш?

— Ами всичко.

Господин Улф се засмя.

— Боя се, че това ще ти отнеме доста дълго време.

Сърцето на Гарион се сви.

— Толкова ли е сложно?

— Не. Всъщност е много просто, ала най-простите неща се обясняват най-трудно.

— В това няма никакъв смисъл — отвърна Гарион малко раздразнено.

— О, така ли? — Улф го изгледа развеселен. — Нека тогава ти задам един прост въпрос. Колко е две и две?

— Четири — бързо отговори Гарион.

— А защо?

Гарион се обърка за миг.

— Просто е така — отговори неубедително той.

— Но защо?

— Не е нужно да се пита защо. Просто си е така.

— Човек задава въпроса „защо“ към всичко, Гарион.

— Добре тогава. Защо две и две прави четири?

— И аз не зная — призна Улф. — Мислех си, че може би ти знаеш.

Преминаха край мъртъв дънер, който стърчеше изкривен, грозно бял на фона на наситено синьото небе.

— Въобще ще стигнем ли донякъде с този разговор? — попита Гарион. Сега изпитваше още по-голямо объркване.

— Всъщност смятам, че стигнахме доста далеч — отвърна Улф. — Какво точно искаше да узнаеш?

Гарион зададе въпроса си по възможно най-директния начин, доколкото позволяваха силите му:

— Какво представлява вълшебството?

— Веднъж ти казах. Вълшебството е необходимата Воля и необходимата Дума.

— Но това в действителност нищо не означава.

— Добре, нека опитаме другояче. Вълшебството е да извършиш нещо с ума си, а не с ръцете си. Повечето хора не го използват, защото е много по-лесно да се работи по другия начин.

Гарион се намръщи.

— Не ми изглежда трудно.

— Така е, защото нещата, които извършваше ти, се получаваха импулсивно. Никога не си сядал да обмислиш как ще постигнеш целта си — просто ги вършеше.

— Нима така не е по-лесно? Искам да кажа — защо просто не правя нещата, вместо да ги обмислям?

— Защото спонтанното вълшебство е само нискокачествена магия — изцяло неконтролируема. Всичко би могло да се случи, ако просто безотговорно изтървеш силата на ума си. Тя не притежава свое чувство за добро и зло. Представите за доброто и злото идват от тебе, не от вълшебството.

— Искаш да кажеш, че когато изгорих Ашарак, съм го направил аз, а не вълшебството? — попита Гарион и почувства, че при тази мисъл му прилошава.

Господин Улф сериозно кимна.

— Може би ще ти помогне, ако си спомниш, че ти беше и човекът, който даде живот на жребчето. Тези две неща взаимно се уравновесяват.

Гарион погледна през рамо към жребчето, което подскачаше след него като кученце.

— Искаш да кажеш, че вълшебството може да извършва или добри, или лоши неща?

— Не — поправи го Улф. — Само по себе си то няма никаква връзка с доброто и с лошото в света. Вълшебството не може да ти помогне да решиш как ще го използваш. Можеш да постигаш каквото си искаш чрез него — е, почти всичко. Можеш да сринеш върховете на планините, да забиеш дърветата с клоните в земята и корените към небето, можеш да накараш облаците да имат зелен цвят, ако това ти харесва. Ала ти трябва да решиш не дали можеш да извършиш нещо, а дали би трябвало да го извършиш.

— Ти каза, че мога да извърша почти всичко — бързо отбеляза Гарион.

— Сега ще стигна и дотам — рече Улф и замислено погледна към прелитащия ниско над главата му облак — обикновен наглед старец с избеляла туника, който се взираше в небето. — Има едно нещо, което е абсолютно забранено. Не можеш никога да унищожаваш неща, каквото и да било — никога.