Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Силк пое дълбоко въздух и едва чуто изсъска.

— Брил!

— Кой е Брил? — прошепна Се’недра на Гарион.

— Ще ти кажа по-късно — отвърна й той също шепнешком. — Шшт!

— Я не ми шъткай! — сопна се тя.

Строгият поглед на Силк ги усмири.

Брил приказваше заповеднически на мургите и жестикулираше с къси, отсечени движения. После вдигна ръце, разпери широко пръсти и ги насочи напред, като че искаше да промуши някого — така подчертаваше току-що изреченото. Всичките мурги закимаха и после продължиха по пътеката, като подминаха храсталака, където се криеха Гарион, Се’недра и Силк.

Двама мурги преминаха така близко до храсталака, че Гарион усети миризмата на пот от хълбоците на конете им.

— Този човек започва да ми омръзва — отбеляза единият мург.

— Аз не бих позволил това да ми проличи — посъветва го другият.

— Мога да изпълнявам заповеди като всеки друг — продължи първият, — но той направо ме дразни. Мисля си, че ще изглежда по-добре с нож, забит между плешките.

— Аз пък мисля, че това никак не би му харесало, пък и твърде трудно може да се направи.

— Мога да почакам, докато заспи.

— Никога не съм го виждал да спи.

— Всеки заспива — рано или късно.

— Е, твоя работа — отвърна вторият мург и сви рамене. — Аз лично не бих опитал нищо прибързано — освен ако не си се отказал отново да видиш Рак Хага.

Двамата се отдалечиха и вече не се чуваше какво си приказват.

Силк клекна и нервно загриза нокътя си. Очите му се бяха превърнали в мънички цепчици, острото му, тясно лице беше напрегнато. След това той започна да ругае под нос.

— Какво става, Силк? — прошепна му Гарион.

— Допуснал съм грешка — отвърна раздразнено Силк. — Хайде да се върнем при другите. — Той им обърна гръб и запълзя през храстите към извора в центъра на храсталака.

Господин Улф седеше на един пън и разсеяно почесваше овързаната си в шини ръка.

— Петнадесетима мурги — докладва кратко Силк. — И един стар наш познайник.

— Брил — обясни Гарион. — Според мен той им беше водач.

— Брил ли? — Очите на възрастния мъж се разшириха от изненада.

— Той даваше заповеди и мургите ги изпълняваха — заразказва Силк. — Не им харесва особено, ала вършат всичко, което им нареди. Изглежда, се страхуват от него. Смятам, че Брил е нещо повече от обикновен наемник.

— Къде е Рак Хага? — попита Се’недра.

Улф я измери с остър поглед.

— Чухме как двама от тях си приказват — обясни тя. — Казаха, че били от Рак Хага. Мислех си, че зная имената на всички градове в Ктхол Мургос, ала никога не съм чувала такова име.

— Сигурна ли си, че са казали точно Рак Хага? — попита Улф и погледът му проблесна напрегнато.

— Аз също ги чух — намеси се Гарион. — Точно така казаха — Рак Хага.

Господин Улф се изправи, лицето му внезапно помрачня.

— Значи ще трябва да побързаме. Таур Ургас се готви за война.

— Откъде знаеш? — попита го Барак.

— Рак Хага е на хиляда левги южно от Рак Госка и никога не довеждат южните мурги в тази част на света, ако кралят на мургите не възнамерява скоро да обяви война на някого.

— Ами да заповядат — рече Барак с крива усмивка.

— На тебе може да ти е все едно, но аз бих предпочел първо да си свършим работата. Трябва да отидем до Рак Ктхол и никак не ми се ще да преминаваме през пълчища мурги, за да стигнем там. — Старецът сърдито поклати глава. — Какво си мисли Таур Ургас? — избухна той. — Още не му е дошло времето.

Барак сви рамене.

— Всяко време е добро за война.

— Не и за тази война. Прекалено много неща трябва да се случат преди нея. Не може ли Ктучик да държи под контрол този маниак?

— Непредсказуемостта е част от неповторимия чар на Таур Ургас — язвително отбеляза Силк. — Самият той не знае какво ще прави на следващия ден.

— Ти познаваш краля на мургите? — попита Мандорален.

— Срещали сме се — отговори Силк. — Ала не се обичаме много.

— Брил и неговите мурги трябва да са вече далеко — отбеляза господин Улф. — Хайде да продължим пътя си. Предстои ни дълъг път, а времето няма да ни чака. — И той бързо тръгна към коня си.

Малко преди залез слънце минаха през висок проход, разположен в плитка клисура между две планини, и спряха да пренощуват в малка долчинка на няколко мили от другата страна на прохода.

— Поддържай огъня колкото е възможно по-слаб, Дурник — предупреди господин Улф ковача. — Мургите от юг имат остри очи и могат да забележат светлината на огъня от мили разстояние. Не ми се ще да имаме неканени гости посред нощ.