Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

Докато яздеха сред синкавите сенки на ранната утрин полегатите лъчи на току-що изгрялата слънце проблясваха по върховете на дърветата над тях, — Гарион настигна дядо си. Търсеше утеха в компанията на стареца. Ала не само това беше причината да се придвижи напред. Се’недра скромно яздеше с леля Поул точно пред тях, а Гарион беше дълбоко убеден, че трябва да я наглежда.

Господин Улф яздеше мълчаливо, изглеждаше сърдит и раздразнен и често забиваше пръсти под шината на лявата си ръка.

— Остави я на мира, татко — каза му леля Поул, без да се обръща.

— Сърби ме.

— Това е, защото раната заздравява. Остави я на мира.

Той измърмори нещо под нос.

— Откъде мислиш да поемем към Долината? — попита тя.

— Ще заобиколим през Тол Ране — отвърна той.

— Лятото свършва, татко — напомни му тя. — Ако се забавим прекалено много, лошото време ще ни притисне в планините.

— Зная, Поул. Нима предпочиташ да пресечем напряко през Марагор?

— Не бъди смешен.

— Наистина ли Марагор е толкова опасен? — попита Гарион.

Принцеса Се’недра се обърна на седлото си, попари го с презрителен поглед и попита с огромно превъзходство:

— Нищо ли не знаеш?

В ума му почти светкавично изникнаха десетки подходящи отговори.

Господин Улф поклати предупредително глава и каза:

— Не е време да се дърлите.

Гарион стисна зъби.

Още час яздиха през прохладната утрин и тъкмо когато настроението на Гарион започна да се подобрява, при тях дойде Хетар.

— Насреща ни идат ездачи — каза той.

— Колко са? — бързо попита Улф.

— Поне десетима. Идват от запад.

— Толнедранци ли са?

— Ще проверя — измърмори леля Поул, вдигна лице и за миг затвори очи. — Не. Не са толнедранци. Мурги са.

Хетар присви очи, хвана сабята си и попита:

— Ще се бием ли?

— Не — кратно отговори Улф. — Ще се скрием.

— Но те не са много! Ще ги…

— Спокойно, Хетар — каза Улф, после подвикна: — Силк, от запад идват мурги. Намери някое местенце да се скрием.

Силк само кимна и се впусна да изпълни нареждането.

— Има ли с тях кролими? — попита възрастният мъж леля Поул.

— Май не — отвърна тя смръщено. — Един има странен ум, ала не ми изглежда кролим.

Силк се върна бързо и каза:

— Надясно има гъсталак. Достатъчно е голям, за да се скрием.

— Да вървим тогава — рече господин Улф.

Гъсталакът представляваше кръг от гъсти шубраци, които заобикаляха малка блатиста котловина. В центъра й имаше извор.

Силк скочи от коня си, отсече един голям храст с късия си меч и каза:

— Скрийте се тук. Аз ще отида да прикрия следите. — И хванал храста, се измъкна от гъсталака.

— Погрижи се конете да не вдигат шум — обърна се Улф към Хетар.

Хетар кимна, ала погледът му издаваше недоволство. Гарион се запровира на четири крака през преплетените храсти, докато стигна до края на гъсталака, легна на земята и надникна между чепатите стволове на дърветата.

Силк вървеше заднишком и размахваше храста, като смиташе листа и вейки и покриваше с тях следите, които бяха направили от пътеката до храсталака. Движеше се бързо, ала внимаваше да заличи и най-дребната им следа.

Зад гърба си Гарион дочу леко пропукване на съчка и шумолене на листа; след малко Се’недра допълзя и легна до него.

— Не трябва да излизаш от гъсталака — каза той тихо.

— Ти също — остро отвърна тя.

Гарион не отговори нищо. Принцесата ухаеше на цветя, а това го изпълваше с безпокойство.

— Как мислиш — близо ли са? — прошепна тя.

— Откъде да знам?

— Нали си вълшебник?

— Не съм толкова добър в тези неща.

Силк свърши да прикрива следите и за миг се изправи, изучавайки земята — търсеше някакъв признак на тяхното преминаване, който може би бе пропуснал да заличи. След това се приближи и спря почти до Гарион и Се’недра.

— Хетар искаше да се бие с тях — прошепна Се’недра на Гарион.

— Хетар винаги иска да се бие, когато види мурги.

— Защо?

— Мургите убили родителите му, когато бил много мъничък. И го принудили да гледа.

— Ужасно! — възкликна тя.

— Ако нямате нищо напротив, деца — поде саркастично Силк, — аз се опитвам да чуя дали конете се приближават.

Гарион дочу чаткане на конски подкови — конете се движеха в тръс — и се притисна по-плътно до листата, дори спря да диша.

Мургите се появиха. Бяха петнадесет, облечени в ризници. Бузите им бяха целите в белези — нещо типично за техния народ. Ала водачът им беше мъж с кърпена, мръсна туника и щръкнала черна коса. Беше небръснат и едното му око беше кривогледо. Гарион го познаваше.