Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит

— Ваша светлост — каза почтително покритият с доспехи рицар, когато конят й се изравни с огромния му жребец. — Смятате ли за благоразумно от ваша страна да яздите в авангарда на нашата група?

— Кой би бил толкова глупав да нападне най-храбрия рицар на света? — попита тя с хитра невинност.

Баронът тъжно въздъхна.

— Защо въздишате така, господин рицарю? — започна да го задява тя.

— Ох, не ме питайте, ваша светлост — отвърна той.

Продължиха да яздят мълчаливо през шарената сянка, в която бръмчаха и се стрелкаха разни насекоми, а мънички бързоноги твари бягаха и шумоляха в храстите край пътеката.

— Кажете ми — каза накрая принцесата. — от отдавна ли познавате Белгарат?

— През целия си живот, ваша светлост.

— Отнасят ли се с почит към него в Арендия?

— С почит ли? Свещеният Белгарат е най-великият човек на света! Сигурно знаете това, принцесо.

— Аз съм от Толнедра, барон Мандорален — изтъкна тя. — Нашите познанства с вълшебници са ограничени. Дали някой аренд би описал Белгарат като човек с благородническо потекло?

Мандорален се засмя.

— Ваша светлост, раждането на Белгарат е изгубено в глъбините на древността и въпросът ви просто няма смисъл.

Се’недра се навъси. Не й се нравеше особено да бъде обект на подигравки.

— Той благородник ли е, или не е? — настоя тя.

— Той е просто Белгарат — отговори Мандорален, сякаш това обясняваше всичко. — Има стотици барони, десетки графове и безчет благородници, ала Белгарат е само един. Всички хора му правят път и благоговеят пред него.

Принцесата му се усмихна.

— Ами какво ще кажеш за лейди Поулгара?

Мандорален примигна и Се’недра разбра, че проявява прекалена настоятелност.

— Лейди Поулгара е над всички останали жени и към нея се отнасят с безкрайна почит — отговори той малко объркано. — Ваша светлост, ако знаех предварително какво ще ме питате, бих ви дал далеч по-изчерпателен отговор.

Тя се разсмя.

— Скъпи бароне, питам просто от любопитство, не е нещо сериозно или важно за мен, просто така — да минава времето, докато яздим.

Дурник, ковачът, се приближи в тръс към тях. Копитата на дорестия му кон тупкаха по спечената земя на пътеката.

— Госпожа Поул каза да изчакате малко — обърна се към тях той.

— Да не би да се е случило нещо лошо? — каза рицарят.

— Не. Тя просто видя някакъв храст край пътеката и иска да си набере от листата му — мисля, че ще ги употреби за някакво лекарство. Каза, че храстът бил много рядък и се срещал само в тази част на Нийса. — Простодушното, честно лице на ковача изразяваше почит както винаги, когато говореше за Поулгара. Дълбоко в себе си Се’недра таеше някакви съмнения по отношение на чувствата на Дурник, но не ги споделяше с никого. — О — продължи той, — освен това тя спомена да ви предупредя за този храст. Може би има и други като него наоколо. Висок е около тридесет сантиметра, има блестящи зелени листа и мънички лилави цветчета. И е смъртоносно отровен — дори при най-малкото докосване.

— Няма да се отклоняваме от пътеката, добри ми майсторе — увери го Мандорален. — Ще чакаме тук, докато не получим разрешение от лейди Поулгара да продължим напред.

Дурник кимна, обърна коня си и се върна.

Се’недра и Мандорален спряха конете си под сянката на едно голямо дърво и зачакаха.

— Как се отнасят арендите към Гарион? — попита изведнъж Се’недра.

— Гарион е добър момък — Отвърна Мандорален.

— Ала едва ли е благородник — подсказа му тя.

— Ваша светлост — деликатно поде Мандорален. — Боя се, че вашето образование вие отвело в погрешна посока. Гарион е потомък на Белгарат и Поулгара. Макар че няма благороднически сан, какъвто и вие, и аз притежаваме, кръвта му е най-благородната в света. Веднага бих му отстъпил мястото си, без да задавам никакви въпроси, стига да поиска това — ала той няма да го стори, понеже е скромен момък. По времето на нашия престой в двора на крал Кородулин във Воу Мимбре една млада графиня го преследваше най-пламенно, като възнамеряваше да се сдобие с положение и престиж като се омъжи за него.

— Наистина ли? — попита Се’недра и в гласа и се промъкна кораво острие.

— Тя искаше да се сгодят и се стремеше да го улови в капана си чрез неприлично неприкрити покани за флирт и приятни разговори.

— Значи принцесата е била красива?

— Първата красавица на кралството.

— Разбирам. — Гласът на Се’недра се беше превърнал в къс лед.

— Обидих ли ви, ваша свет лост?