Дейвид Едингс - Гарион

— Бяхме сигурни в това, но хората на Олгон са пръснати навсякъде из Западните кралства. А също така той поддържа връзки с всеки крадец или престъпник от тази страна на укреплението.

— Защо ли някой от Нийсия ще се опитва да ни намери?

— Този, който го е наел, не е от Нийсия. Един от агентите ни е бил достатъчно близко и е дочул името му. Казва се Ашарак Мурга.

— Никога не съм чувал това име.

— Това е псевдоним. Но нашите разузнавателни служби имат натрупани цял куп папки с досието точно на този мург. Той използва още половин дузина имена, но има един рапорт отпреди двайсет години, който показва, че истинското му име е Чамдар. То говори ли ти нещо?

Стоях зяпнал срещу него няколко минути, после обърнах коня си и го пришпорих на юг към Тол Хонет.

Двамата с генерал Керран едва не уморихме конете си, докато стигнем Тол Хонет. Сигурен съм, че Керран ме мислеше за полудял, докато не му разказах за предишните си срещи с амбициозния подчинен на Ктучик. Щом стигнахме Тол Хонет, веднага се упътихме към посолството на Драсния. Разузнавателните служби на Ран Борун бяха добри, предполагам, но нямаше равни на специалистите на Родар. Посланикът на Драсния беше решителен мъж на име Керал и не изглеждаше много изненадан, когато ни въведоха в тапицирания му в червено кабинет.

— Предполагах, че ще наминеш, Древни.

— Хайде да минем направо на въпроса, Керал — казах късо, пресичайки любезностите. — Какво знаеш за тоя приятел, който се подвизава под името Ашарак Мурга?

Керал се облегна назад, шляпвайки с пухкавите си ръце върху своя търбух.

— Беше много активен тук в Толнедра преди войната, Белгарат — все обичайните неща: шпиони, подкупване на държавни чиновници и други от този род. Имаше на разположение дузина мурги да му вършат черната работа. Както се полага, наглеждахме всички тях, но Ашарак не правеше нищо по-различно от останалите, та да се наложи да му обърнем особено внимание.

— Управлението ви в Боктор не направи ли връзката?

— Явно не е. Името на Ашарак присъстваше в рапортите ни, но беше в един куп с имената на всички други шпиони на мургите, затова и не направи впечатление. После Кал Торак нападна Драсния и нашето разузнаване трябваше набързо да се изнесе от Боктор. Целият им архив беше пренесен в Рива, но досиетата бяха струпани безразборно и напълно объркани. Това и обяснява защо рапортите не привлякоха досега вниманието върху името на Ашарак. Мургите продължиха да действат тук дори след затварянето на Южния път на керваните, ала с напредването на войната се изнесоха от страната.

— Добре, че са се махнали! — отбеляза Керран.

— Не, генерале, не е точно така — поправи го Керал. — Мургите прекалено се набиват на очи в Западните кралства. Вместо тях сега Ктучик използва дагаши и е много голямо предизвикателство да ги разкриеш. Успяхме обаче да попаднем по следите на един преди няколко месеца и мои хора започнаха да го наблюдават. Преди две седмици той се е срещнал с един, който приличал на сендар, но май не е бил наистина от тази раса. Мой агент е стоял достатъчно близо до тях, за да подслуша, че си говорели за заповедите, получени от Ашарак Мурга. Изпратих рапорт до временното ни главно управление в Рива и някакъв чиновник, малко по-наблюдателен от предишния, който е претупал кореспонденцията ми, най-сетне направил връзката. Прегледал досиетата на Ашарак, които се пазят от години, и открил документи, които препращали към архивите за Чамдар. Шефът на службите ме предупреди, а аз уредих тази информация да попадне при Ран Борун чрез неговите агенти. Известно ми беше, че наскоро си посещавал двореца, Белгарат, и имаше шанс императорът да знае накъде си поел след това. Знаех, че така ще е по-лесно, а и по-евтино, да накарам хората му да те открият, вместо да пращам моите.

Керран наблюдаваше Керал видимо разколебан.

— Започвам да се убеждавам, че вие работите по съвместителство, Ваше Превъзходителство — заключи той.

— Не го ли знаеше досега, Керран? — попитах аз. — Всеки драсниански посланик по света работи и за тяхното разузнаване.

Керал направи обидена физиономия.

— Така е, за да облекчим бюджета, генерале — обясни той. — Крал Родар е много пестелив владетел, а в този случай вместо две плаща само една заплата. Спестеното се натрупва след известно време.

Керран се усмихна.

— Съвсем по драсниански — промърмори той.

— Как онзи пропаднал човек, хонетът Олгон, се е набъркал във всичко това, Керал? — попитах.