Дейвид Едингс - Гарион

Не бих могъл да кажа, че Елдриг е образец на дипломацията.

— Значи аз няма какво повече да правя тук — каза Подисс, надигайки се от мястото си. — Дори няма да огорчавам моята кралица като й предам тези нелепости. Можете да решавате, каквото си пожелаете, господа, но то няма да бъде подписано от Селмисра.

На това място в своята хроника Давул Хромия окончателно губи мярката. Епосът му нагло твърди, че Поулгара скочила от мястото си, превърнала Подисс в змия, а себе си — в сова и го отнесла нанякъде. Тези измишльотини бих могъл да си ги обясня само с едно. Вероятно Давул точно на това място си е дал сметка, че вече е изписал десет страници, без да се случи нито една магия. Поулгара наистина наказа Подисс, но случката нямаше нищо общо с описаната в епоса. Постъпката й беше много по-ужасяваща, но никой в залата не го забеляза. Тя просто се приближи към мястото на Подисс и направи с него това, което стори и на Елдалан в Астурианския лес. Дори не знаех какво му показва — той изобщо не крещеше. Но каквото и да е било, то го накара най-напред да побелее като платно, а сетне да стане най-сговорчивият от преговарящите.

Това имаше и друг ефект — накара Мергон оттук нататък също да запазва всички възражения за себе си.

Трябваха ни няколко дни, за да завършим Съглашението от Во Мимбре и още един цял ден, докато мимбратският писар го оформи във „висок стил“. Но след като мимбратите бяха домакините, беше въпрос на добра воля да ги оставим да изготвят последната версия. Когато всичко беше готово, Горим взе своето копие, изправи се на крака и ни го прочете:

„Ето решенията, които взехме във Во Мимбре.

Нациите от Запада ще се подготвят за завръщането на краля на Рива, защото в деня, когато той се яви, Торак ще се събуди и отново ще потегли насам. А никой друг освен кралят на Рива не може да му надделее и да ни предпази от безчестно поробване. Каквото заповяда кралят на Рива, това и ще сторим. Той ще вземе имперската принцеса на Толнедра за жена и ще господства над Западния доминион.

Който престъпи тези решения, ще му бъде обявена война, хората му ще бъдат разпръснати по четирите посоки на света, градовете му — сринати, а земите му ще опустеят. Кълнем се в честта на Бранд, който повали Торак и го потопи в сън, докато Предопределеният дойде и го унищожи. Амин.“

Елдриг се облегна в стола си.

— Е, с това приключихме — каза той. — Сега всички можем да си вървим.

— Не веднага, Ваше Величество — спря го Уилдантор. — Предстои една кралска сватба.

— Почти бях забравил за това — каза Елдриг. — Онези двамата още ли крещят един срещу друг?

— Не — отвърна Поул. — Виковете спряха преди няколко дни. Последният път като се заслушах пред вратата, отвътре се носеше само някакво кикотене. Явно Маясерана има гъдел.

— Чудех се какво ли правят там — каза меко Горим.

— Тогава можем да потегляме с войските си към дома — вметна Родар. — Обикновените войници едва ли много се интересуват от кралски сватби. Искам моите копиеносци да са на границата на Драсния преди края на лятото.

— Бойните ми кораби ще ги закарат до Коту — предложи Елдриг.

— Благодаря за предложението, Елдриг, но драснианците не са добри моряци. Сигурен съм, че моите копиеносци предпочитат да ходят.

После Бранд изпрати да доведат Кородулин и Маясерана. Бузите и на двамата пламтяха, когато стражата ги въведе.

— Е, вие двамата, успяхте ли да уталожите враждата си?

— Приемете нашите извинения, лорд Бранд — отвърна Маясерана със сладък и благоразумен глас и се изчерви. — Държахме се много зле, когато ни направихте предложението.

— Няма нищо, Маясерана — опрости я Бранд. — Разбирам, че напълно си променила мнението си.

— Сладката светлина на разума просветли очите ни, лорд Бранд — увери го Кородулин, също почервенявайки. — Дългът към Арендия смекчи сърцата ни и изгони ненавистта. Въпреки че все още имаме различия, решени сме да ги забравим в името на нашето отечество.

— Бях сигурна, че ще постъпите именно така — каза Поулгара с бегла усмивка.

Маясерана отново се изчерви.

— Кога искате да се оженим, лорд Бранд? — попита тя.

— О, не зная — отвърна той. — Някой от вас има ли бърза работа за утре?

— Че какво му е лошото на днешния ден? — възрази тя. Видя се, че търпението не е сред нейните достойнства. При това вече си беше наумила нещо.

— Мисля, че можем да го уредим — каза й Бранд. — Някой да доведе един свещеник на Чалдан.

— Това ще е проблем, лорд Бранд — колебливо рече Уилдантор. — И свещениците ни се крият по горите като всички нас. Отчето може и да откаже да извърши церемонията.