Дейвид Едингс - Гарион

В този момент на Мергон му излезе пяна на устата от ярост, но Поул отхвърли всички негови възражения, а алорнските крале я подкрепиха, заплашвайки с нападения, изгаряне на градове, разпръскване населението на Толнедра и други такива чудатости. Изтъкнах, че след година-две трябва да отидем в Тол Хонет да се извиним на Ран Борун за това нейно поведение. Легионите обърнаха хода на битката при Во Мимбре и държанието й сега намирисваше на неблагодарност. Знам, че просто следваше инструкциите, но от нейната безцеремонност излизаше, че Толнедра ни е най-лютият враг.

Щом срещата свърши, двамата с Поул поехме на север и в края на лятото наближихме границата на Улголанд. Посрещна ни голям отряд алгари, облечени в кожи. Чо-Рам беше изпратил почетната си гвардия да ни ескортира през планините на Улго. Не исках да го оскърбя като откажа охраната им и ние мудно запълзяхме из планините, вместо да използваме по-бързия начин. Нямахме никаква спешна работа и можехме да покажем известна любезност.

Когато се спуснахме от планините на Улголанд в долината на Алгария, двамата с Поул се разделихме. Тя и алгарите тръгнаха към Крепостта, а аз — на юг към Долината. Беше време да помисля и за себе си. Доста дълго бях постоянно на път и се нуждаех от ваканция.

Белдин обаче беше решил друго.

— Какво ще кажеш за една малка разходка до Малория? — попита той, когато се прибрах у дома.

— Нямам никакво желание, ако трябва да съм напълно откровен. Какво толкова важно има там?

— Ашабските оракули например. Мислех си да отскочим дотам и да потършуваме из къщата на Торак. Може да е оставил някой екземпляр да се търкаля наоколо. А техните пророчества биха ни били от голяма полза, не мислиш ли? Зедар, Урвон и Ктучик няма да оставят случилото се да ни се размине току-така, Белгарат. Доста сериозно ги настъпихме при Во Мимбре и със сигурност ще се опитат да ни го върнат тъпкано. Ако вземем копие от оракулите, то ще ни насочи какво да очакваме от тях.

— Ти можеш да обереш нечия къща и без моята помощ, братко — казах му. — Никак не ме тегли да се промъквам в изоставен замък из планините Карандезе.

— Ти си мързеливец, Белгарат.

— Толкова много време ли ти трябваше, за да го разбереш?

— Нека го формулирам по друг начин — каза той. — Нужен си ми.

— За какво?

— Защото не мога да чета староангаракски, глупако!

— Откъде знаеш, че оракулите са написани на староангаракски?

— Не знам, но Торак използва този език, особено когато изпадна в делириум и гласът започна да говори чрез него. Ако оракулите са написани на староангаракски, не бих могъл да ги разпозная, дори да лежат на видно място.

— Мога да те науча на този език, Белдин.

— А през това време Урвон пръв ще стигне при Ашаба. Ако ще ходим, най-добре още сега да тръгваме.

Въздъхнах. Май трябваше да отложа ваканцията си.

— Дали само ми се стори, че промени решението си, или наистина е така? — попита той.

— Не злоупотребявай с добрината ми, Белдин. Най-напред ще си отспя няколко дни.

— Вие старите хора сте много сънливи, нали?

— Остави ме за малко сам, братко. Изяждаш от времето ми за сън.

Всъщност спах само дванадесет часа. Вероятността да има копие от Ашабските оракули, скрито някъде в Ашаба, изцяло погълна мислите ми. Скоро станах, приготвих си закуска, а после отидох в кулата на Белдин.

— Да тръгваме — казах му.

Беше достатъчно разумен да не прави разни остроумни забележки. Отидохме до прозореца на неговата кула, покрихме се с перушина и отлетяхме. Държахме североизточна посока и скоро пресякохме Източното укрепление, насочвайки се към Мишрак ак Тул. Тулдом беше разрушен след войната, но не ние я започнахме. Малореанците на Кал Торак мобилизираха насила тулите, като просто разрушиха градовете и селата им и изгориха техните посеви. Това не остави никакъв друг избор на тулите, освен да се бият. Жените, децата и старците бяха оставени на произвола на съдбата на гола земя без домове и прехрана. И без това мнението ми за Торак не беше много високо, но то пострада още повече след като видях хала на тулите.

Когато стигнахме брега, Белдин полетя на север. Ястребите и соколите са жилави и издръжливи, но не дотам, че да прелетят на един дъх през Източно море. Гар ог Надрак не беше толкова опустошен като Тулдом, но положението и там беше мизерно.

Прелетяхме до брега на Мориндленд и го прекосихме към Малория, следвайки островите, които образуват моста между континентите. После Белдин поведе през Баренс към планините Карандезе, а сетне — на юг към Ашаба.