Дейвид Едингс - Гарион

— Преди това имаме да доизгладим други неща, Ормик — каза Родар. — В моята Драсния има ангаракски окупационни войски. Ще ми се да ги убедя да си съберат багажа и да си ходят вкъщи.

— Около Крепостта също има останали мурги — добави Чо-Рам.

После Елдриг взе думата и според мен малко се увлече.

— Алория може да се справи с жалките останки на ангараките, които още се скитат в пределите й — каза той. Това ме накара да наостря уши. И аз понякога използвам името „Алория“ в случаите, когато искам да обединя алорните около някоя идея. Но твърде неочакваното въведение на Елдриг, който използва име, загубило смисъл от времето на Мечото рамо, леко ме разтревожи. Когато някой алорн започне да говори за Алория, това е сигурен знак, че е член на Мечия култ, а точно по северната граница на Толнедра беше разположена внушителна армия от алорни. — Тук имаме да разискваме други, по-важни неща — продължи старият крал на череките. — Бяхме свидетели на нещо, което не се е случвало преди. Пред нашите очи беше отнета силата и могъществото на един Бог. Убеден съм, че останалите богове имат пръст в това, а Бранд беше тяхното оръдие. Не знам за вас, господа, но това ме навежда на много интересни изводи. В моето копие от Кодекса на Мрин се говори за пророк на боговете, който ще стане господар на Западните кралства. Дотук добре. Видях със собствените си очи как Бранд убива Торак и съм готов за втората крачка. Череките признават и приемат върховенството на Бранд. Ако всички ние имаме един водач, дребните неразбирателства, за които говори Ормик, сами ще се решат.

— Съвсем правилно — каза Чо-Рам замислено. — Двамата с Бранд се разбираме чудесно и мисля, че и Алгария може да подкрепи череките в това. Ще призная върховенството на Бранд.

Тези идиоти ! Бранд не беше този, за когото говори Мрин! Там става дума за Гарион, който още не се беше родил!

— Мисля, че сме единодушни по този въпрос — намеси се в разговора и Родар. — Децата на Бога Мечка говорят чрез мен. Бранд е върховният ни водач!

— Не се ли разбързахме малко — възпротиви се Ормик. — Аз отчасти съм алорн и не по-малко желая Бранд за свой предводител. Ще отида, където той ми нареди, но искам да чуя мнението на Толнедра, Улго, Арендия и Нийсия, преди да правим планове за обединение. Всички армии на запада сега са разположени тук. Ако алорните, подмамени от една химера, оскърбят по някакъв начин тези, които не принадлежат към тяхната раса, ще си докараме втора битка при Во Мимбре още преди кръвта от първата да е изсъхнала по тревата.

Тогава хлъзгавият и влечугоподобен Подисс, посланикът на кралица Селмисра, стана.

— Кралят на сендарите говори мъдро. Извънредно съм удивен от готовността на кралете суверени да се подчинят на един водач, чийто произход е неясен. Той дори не е крал на Острова на бурите. Той е просто пазач. Не е нужно дори да пращам пратеник до Стис Тор, за да съгласувам подобно решение. Вечната Селмисра никога няма да се закълне във вярност на някакъв безименен алорнски главорез.

— Вие нийсанците имате много къса памет, Подисс — гневно каза Елдриг. — Ако нямаш някоя историческа книга под ръка, аз ще ти изпратя. Сигурно ще искаш да разлистиш главата за това какво се случи в Нийсия в лето четири хиляди и второ след като Селмисра уби крал Горек.

После се изправи Мергон.

— Нека не започваме със заплахи един към друг, господа. Това трябваше да бъде мирна спогодба помежду ни, нали помните. — Той поспря замислено. — Аз не по-малко от вас се възхищавам от Пазителя на Рива. Приветствам лорд Бранд от името на моя император и му предавам поканата да дойде в Тол Хонет, така че Ран Борун да може да го възнагради, както подобава на най-изтъкнатия воин на Запада. Нека обаче не прибързваме с предприемането на необратими ходове, водени единствено от възхищение и благодарност. Вярвам, благородният Бранд пръв ще се съгласи, че между изкуството на войната и изкуството на мира има малко общи черти и те рядко са сред достойнствата на един и същи човек. Битката свършва бързо, а бремето на мира става все по-тежко с всяка изминала година. — Той поспря за миг и после заговори доста по-твърдо. — Разтревожен съм от тези разговори за обединена Алория, господа. Чувал съм за Черек, Драсния и Алгария, цял свят знае Острова на бурите и непристъпната Рива. Но къде се намира тази Алория? Кои са нейните граници? Къде е столицата й? Това място не се нарича Алория още от времето на Черек Мечото рамо. Потресен съм от тази внезапна поява на забравеното кралство, отдавна погребано сред пепелищата на античността. Имперска Толнедра трябва да си дава сметка за реалността. Не можем да пратим наши посланици в двореца на феите, нито можем да сключим договор с императора на Луната. Можем да търгуваме единствено със земни кралства. Митовете и легендите, колкото и да са величави, не могат да станат част от делата на империята ни. Не и ако искаме да запазим някаква стабилност на този свят.