Дейвид Едингс - Гарион

— Предложението ти наистина може да развесели и най-унилия човек. Един брак между Кородулин и Маясерана може и да смекчи разногласията, но според мен гражданската война ще продължи, макар и да се води във вече обединено кралство.

— Толкова ли е тревожно положението?

— Даже още по-лошо, милорд — увери го Уилдантор. — Може и да ги удържим да не се избият един друг, ако ги приковем на две противоположни стени в кралската спалня. Но по-мека мярка от тази не би ги възпряла. Бащите им съвсем наскоро се избиха, не помните ли?

— Защо не ги доведете тук. Ще си поговоря с тях. Може пък, ако призова техния патриотизъм, да приемат предложението.

Уилдантор не се опита да прикрие скептичното си изражение.

— Какво мислиш, Мандор? — попита той приятеля си. — Струва ли си да опитаме? Може да ги претърсим за оръжие преди да ги доведем.

— Готов съм и на най-отчаяната постъпка, само и само да спася бедната Арендия — пламенно се закле Мандор.

— Храбър момък — промърмори Уилдантор.

— Това е най-нелепото предложение, което съм чувала — извика Маясерана, когато Бранд запозна с плана си нея и Кородулин. — Предпочитам да умра, вместо да се омъжа за мимбратски касапин.

— С удоволствие бих ти помогнал да изпълниш замисъла си, недостойна жено! — не й остана длъжен Кородулин.

Оттук нататък всичко се разви много бързо.

— Според мен, деца, вие наистина трябва да размислите върху това — предложи меко Поул, прекратявайки крясъците. — Необходимо е и двамата да се успокоите и да поговорите насаме на някое усамотено място. Кажете ми, милорд Мандор, има ли наблизо тиха стая, където нашите млади могат да си поприказват, без да бъдат прекъсвани или безпокоени? На върха на някоя кула може би?

— Има една охранявана стая на върха на южната кула в двореца, Ваше Превъзходителство — отговори той със съмнение в гласа. — Някога е служила за затвор на друговерци от благородническо потекло, чийто ранг не позволявал да бъдат хвърлени в подземията.

— Има ли решетки на прозорците? — попита тя. — И здрава врата, която да се заключва отвън?

— Да, Ваше Превъзходителство.

— Хайде да я погледнем тогава — предложи тя.

— Нищо няма да ни стане, ако погледнем.

Хванах дъщеря си за ръка и я дръпнах настрани.

— Те ще се избият, ако ги затвориш в една стая, Поул — прошепнах й.

— О, не мисля, че ще стигнат чак дотам, татко — увери ме тя. — Може да крещят един срещу друг, но до насилие няма да се стигне. В Арендия има строги правила на поведение, които забраняват насилието между мъже и жени.

— Но не и между мимбрати и астурианци.

— Ще видим, татко, ще видим.

И така, Маясерана и Кородулин се превърнаха в съкилийници. Отначало от кулата се носеха пронизителни крясъци и викове, но ние не им обръщахме внимание. Това поне потвърждаваше, че са още живи.

Все се каня да питам Поулгара дали идеята да ги затвори е лично нейна или пък дойде от приятеля на Гарион. Като познавам обаче извратеното му чувство за хумор, навярно е било негово хрумване. От друга страна пък Поул е много посветена в странностите на човешкото сърце и би могла да предположи какво ще се случи, ако двама млади останат насаме за дълго време. Поулгара е уредила много бракове и е твърде умела в това.

И така, след като затворихме двамата в южната кула на двореца, ние се заехме с други дела. Нито една война или пък значима битка не завършва без продължително съвещание след като боят вече е приключил. Бяхме малко изненадани, когато Горимът на Улго се присъедини към нас на разискването. Поколения Горими не се бяха показвали от пещерите. Ран Борун беше зает с държавни дела в Тол Хонет, така че го представляваше Мергон. Подисс дойде на север, за да говори от името на Селмисра.

По настояване на Мандор се разположихме в тронната зала на Алдориген, за да обсъдим всичко на спокойствие. След като изхабихме няколко часа да си разменяме комплименти, ние най-сетне започнахме по същество. Ормик, кралят на най-практичните сред нас — сендарите, започна пръв. Ормик беше късокрак и простоват на вид момък, но много по-проницателен, отколкото изглеждаше на пръв поглед.

— Господа — започна той, — и вие, лейди Поулгара. Мисля, че имаме добра възможност да обсъдим нещо важно. Това е един от редките случаи, когато повечето владетели от Западните кралства се събират на едно място, а последните злополучни събития този път ни поставиха от една и съща страна на бойното поле. Защо не се възползваме от този изблик на здрав разум и не изгладим дребните неразбирателства помежду си? Ако постигнем хармония и съгласие даже може да сме благодарни на Кал Торак. — Той бегло се усмихна. — Няма ли да е ирония на съдбата, че той донесе война, пък резултатът от неговата авантюра да се окаже мир?