Дейвид Едингс - Гарион

— Гелан ще успее ли да се справи с това? — обърна се към Поул Бранд. — Не ми изглежда много мускулест. Торак е сериозен противник.

— Не съм казала, че това ще е Гелан, Бранд — поправи го тя. — Не той е избраният, ако правилно съм разчела знаците. Може да е неговият син или пък някой след двадесет поколения.

Раменете на Бранд се приведоха, той потръпна и посегна към ранената си ръка.

— Значи всичко това е било за нищо — въздъхна той.

— В никакъв случай не бих го нарекъл нищо — възпротивих се аз. — Торак идваше за Сферата и не успя да я вземе. А това си е струвало усилията, не намираш ли?

— Предполагам — мрачно се примири той. После погледна към покритото с трупове поле. — Най-добре ще е да се отървем от тези мъртви ангараки — каза. — Лято е и ще плъзне мор, ако просто ги оставим да гният.

— Да не се каниш да ги погребваш? — попита Белтира.

— Не, мисля да ги изгорим. Няма да е в моя полза, ако лиша воините си от мечовете и вместо тях им раздам лопати.

— Откъде ще вземеш толкова много дърва? — попита Белдин.

— В северния край на тази долина има безкраен лес — отвърна Бранд, свивайки рамене. — А щом е толкова наблизо, можем да го използваме.

(Ето какво стана с горите. Трябваше да се справим с много ангаракски трупове, затова ни трябваха огромни клади.)

Няколко дни подред само разчиствахме бойното поле. Докато се занимавахме с това, Алдориген от Мимбре и Елдалан от Астурия се оттеглиха, за да проведат разговора си на четири очи, който Елдалан предложи преди битката. Нито един от двамата не оцеля след тази дискусия. Никой от по-старите благородници на двете херцогства не си взе поука от тази забележителна случка. Арендската гражданска война продължи епохи наред и ако им беше разрешено да карат все така, сигурно Мимбре и Астурия щяха да последват своите водачи в небитието.

Мандор и Уилдантор водеха делегацията, която се яви пред Бранд с твърде странно предложение.

— Нашата омраза стигна твърде дълбоко, лорд Бранд — отбеляза тъжно Уилдантор. — Двамата с Мандор се спогаждаме, но сме твърде необичайна двойка приятели. Не можем да се надяваме, че останалите аренди ще последват примера ни.

— Вие си помагахте в трудни моменти през тази битка — отговори Бранд. — Не може ли това да послужи за основа на приятелството между хората ви?

Мандор въздъхна и поклати глава.

— Трудно постигнатото ни примирие вече показва първите признаци на разпадане, лорд Бранд — каза той. — Някоя стара вендета отново ще ни направи врагове.

— Проблемът ни е много прост, милорд — каза Уилдантор с унила усмивка. — Арендия трябва да се обедини. Но кой ще управлява, когато се съберем? Нито един жив астурианец няма да се поклони на мимбратски крал, а отношението на мимбратите към астурианците по нищо не се различава.

— Накъде клоните, господа? — попита Бранд.

— Трябва ни владетел, който да обедини бедната Арендия, милорд — отвърна тъжно Мандор. — А нашата взаимна ненавист показва, че този крал не бива да е от Арендия. И така, след дълги консултации, ние дойдохме, за да сложим короната на Арендия в краката ти.

Бранд премигна бързо. За щастие беше достатъчно мъдър, за да не се разсмее.

— Това е висока чест за мен, господа, но аз нося отговорност за Острова на бурите. Не бих могъл да управлявам Арендия от седалището си в Рива.

Мандор въздъхна.

— Тогава бедната ни Арендия е осъдена на безкрайни вътрешни междуособици — промърмори той.

Бранд ненужно се почеса по бузата.

— Може пък и да не е така — каза той. — Алдориген нямаше ли син?

— Да, принц Кородулин — отвърна Мандор.

— А Елдалан нямаше ли дъщеря?

— Маясерана — потвърди Уилдантор. — След смъртта на баща си тя е херцогинята на Астурия. Много волево момиче. А също и много красиво.

— Може ли да се каже за двамата, че са патриоти?

— Всеки жител на Арендия е патриот, лорд Бранд — отвърна Уилдантор. — То е и част от проблема.

— Не решава ли това вашите затруднения. Крал, който е или мимбрат, или астурианец, не ще може да управлява. Но какво ще кажете за едно съвместно управление? Ако успеем да убедим тези млади хора да се оженят и управляват заедно… — последната му дума увисна недовършена във въздуха.

Двамата аренди се спогледаха и после едновременно избухнаха в неудържим смях, а той зарази и останалите от делегацията.

— Нещо смешно ли казах? — попита ги Бранд.

— Ти не познаваш тези двамата, милорд — весело отвърна Уилдантор.

Мандор още се кикотеше.