Дейвид Едингс - Гарион

Времето на Острова на бурите и без това е толкова ужасно, че не се беше променило особено след затъмнението. Вятърът носеше дъжда на откоси над пристанището, когато пристигнахме. Стълбите, които водеха нагоре към Цитаделата, приличаха на водопад, а стрехите на покритите с плочи къщи обливаха с потоци вода калдаръмените улици. Това ми се стори малко депресиращо.

Елдриг и Родар още не бяха пристигнали, затова ние с Поул се срещнахме с Бранд и Чо-Рам в една от кулите, които се издигат над Цитаделата. Напоследък много пътувах, затова не познавах твърде отблизо риванския Пазител. Макар длъжността на Пазителя да не се предаваше по наследство, имаше голяма прилика в характера на мъжете, които я заемаха през годините. Риванците не са стигнали чак до маниакалността на нийсанците при селекцията на Селмисра, но постъпват по доста подобен начин, когато избират Бранд. Всички Пазители в Рива бяха масивни и здравомислещи мъже, на които можеше да се разчита при всяка опасност. Но този беше наистина забележителен човек. Предполагаемото Дете на Светлината беше огромен мъжага, но алорните са раса от едри хора. Толнедранците пък, които са дребни, измислиха поговорката, че външният вид е точно обратното на умствените способности. Аз не съм много едър и винаги съм се стряскал при среща с внушителните гиганти. Този Пазител беше интелигентен, съсредоточен и имаше дълбок плътен глас. Харесах го още от пръв поглед и все повече затвърждавах това си впечатление през годините, които неумолимо водеха към решителната среща, която му предстоеше в Арендия.

— Сигурни ли сте, че крал Гарел е в безопасност в Крепостта? — попита той.

— Така се казва в Кодекса на Мрин — отвърнах.

— Не се тревожи, Бранд — успокои го Чо-Рам. — Никой не може да проникне през стените на Крепостта.

— Става дума за моя крал, Чо-Рам — отвърна Бранд, — и не бих си играл с неговата сигурност.

— Ще отида там лично и ще застана на най-високата точка върху стената, та Торак да хвърли срещу мен всичко, което е подготвил.

— Не, ти няма да направиш това, Чо-Рам — казах твърдо. — Няма да ти позволя да се затвориш в Крепостта. Който и да е полковник би могъл да предвожда защитата на това място. Искам алорнските крале да са ми под око.

— Щях да съм по-спокоен, ако господарят Гарел беше тук — заключи Бранд.

— Едва ли това е най-доброто решение. Ако той се доближи до Сферата, Торак ще го надуши незабавно. Гарел е в анонимност в Крепостта, а Торак дори не подозира, че е там.

— Той все пак ще трябва да дойде тук, Белгарат.

— О? И кое налага това?

— За да си вземе меча. Ако се бие с Торак, той ще му е нужен.

— Избързваш, Бранд — каза му Поул. — Гарел няма да се срещне с Торак в Арендия.

— Той е кралят на Рива, Поулгара. Той трябва да се срещне с Торак.

— Не и този път.

— Кой тогава ще бъде предводител?

— Ти.

— Аз?! — за негова чест Бранд не добави оригиналното „Ама защо аз?“ Въпреки това в очите му проблесна ужас.

Аз му издекламирах пасажа.

— Изглежда, че ти си призван, Бранд — добавих.

— Дори не знаех, че съм сред претендентите. Какво трябва да правя?

— Още не знаем. Въпреки това обаче ти ще си начело, когато дойде времето. Когато застанеш лице в лице с Едноокия, Необходимостта ще те насочва. Винаги става така в подобни ситуации.

— Много по-спокойно щеше да ми е, ако знаех какво да правя.

— Всички мислим така, но няма как да променим нещата. Не се тревожи, Бранд. Всичко ще бъде наред.

Елдриг и Родар дойдоха в Рива след около месец и заедно започнахме да обмисляме стратегията си. Белдин ни успокои, че Торак още няма никакво намерение да потегля на запад. Сега беше твърде зает да усилва влиянието си върху умовете и душите на своите поданици в Малория. Не ме тревожеше мисълта, че ни готви изненада. Торак беше твърде арогантен, за да се промъкне с изненада зад гърба ни. Той държеше ние да разберем, че се задава насреща ни.

След първите разговори поканихме и крал Ормик от Сендария да се присъедини към нас. Майката на Ормик беше от алорните, така че идването му беше съвсем логично и навременно. Това, че ние се заседяхме толкова дълго в Рива не остана незабелязано. Разузнавателните служби на Ран Борун не бяха толкова добри като тези на Родар, но дори полуумен разузнавач не би пропуснал факта, че нещо се готви.

Близо дванайсет години Торак заздравяваше властта си над Малория. Той дори не подозираше, че през 4860 Гарел се ожени за алгарското момиче Аравино и че година по-късно тя му роди син — Гелан. После през есента на 4864 мургите и надраките затвориха пътищата на керваните, които водеха на изток. Воят на толнедранците прокънтя от Тол Хонет през джунглите на Нийсия, та чак до арктическата пустош на Мориндланд. Ран Борун прати протестна дипломатическа нота до Рак Госка и Яр Надрак, но те останаха без отговор. Ад Рак Кторос, кралят на Мургос, и Яр Лек Тун от Надрак получаваха заповеди от Ктучик и нито един от двамата не смееше да прекрачи волята на този ходещ скелет, само защото чувствата на Рон Борун били наранени. Не знам дали Ктучик си беше направил труда даже да предупреди Гетел Марду от Тул за готвещото се нашествие към западните земи, тъй като Гетел вероятно и не знаеше в коя посока се намира запад.