Дейвид Едингс - Гарион

— „Писано е — зачетох аз на глас, — че в деня, когато луната скрие слънцето и пелена падне над небесата, ще дойде Кралят. Той ще пропътува много и ще свали облечения във власт, за да заеме мястото му.“

— Разбирам защо сте го пропуснали, братя — каза Белдин на близнаците. — Казано е доста двусмислено, така че може да важи и за риванския крал. Какво се казва по-нататък, Белгарат?

— „И ще се посъветва той с подчинените нему крале — продължих да чета, — ще им нареди какво да правят, а когато дойде времето, ще събере силите си и ще тръгне на битка с другото Дете. Един от тях ще бъде Бог, а другият само ще прилича на такъв, но скъпоценният камък в земите на децата на Бога Бик ще реши грядущето.“

— Защо пък в Арендия? — недоумяваше Белдин.

— И преди е имало знаци за това — каза Белтира. — Нещо важно има да става в Арендия.

— Какво друго се казва? — попита ме Белдин.

— Просто прекъсва. Сега вече говори за „майката на расите, които умират“.

— Двамата с Белтира ще поработим още върху това — каза Белкира.

— Знаем достатъчно, за да започнем, Белгарат — обърна се към мен Белдин. — Предстои ни много работа. А и близнаците ще работят по-спокойно, ако не им висим на главите. Връщам се в Малория. Ти върви да предупредиш алорните и намери по-безопасно място да скриеш Поулгара. В Алдурфорд има само една река и безкрайни равнини.

Изправих се на крака и изсумтях:

— Прав си. Не би било зле да се поровя за още някое подсказване, но май и те не помагат много.

— Ще поддържаме връзка — обеща Белтира. — Ще съобщим на теб или на Поул в мига, в който попаднем на нещо по-съществено.

— Ще ви бъда благодарен за това, братко — отвърнах.

Полетях на север към Крепостта на алгарите и от тамошните надзиратели разбрах, че Чо-Рам XIV, сегашният водач на Клана на вождовете в Алгария, е в околностите на езерото Атун, близо до границата с Драсния.

(Обзалагам се, че и това име ви е познато. Кралските фамилии имат традиция да повтарят едни и същи имена. Доста глупав обичай, но поне не изисква да си напрягаш паметта.)

Цели два дни издирвах четиринадесетия Чо-Рам. Беше още младеж, според обичая носеше дреха от конска кожа и си бръснеше главата. Единствено от върха на темето му се спускаше кичур коса, който наподобяваше конска опашка. Сега като се замисля, си давам сметка, че много приличаше на осиновения син на Чо-Рам — Хетар.

— Време е — бяха единствените му думи, когато му казах, че Торак се завръща. Очевидно беше достоен наследник на мълчаливите Бързоноги.

— Едва ли ще дойде само на светска визита при вас — отбелязах хапливо.

— Знам — после по вълчи оголи зъби в усмивка срещу ми.

Алорни!

— Най-добре е да събереш клановете — посъветвах го.

— Колко време имаме за това?

— И аз самият не знам. Малория е голяма и на Торак ще му трябва време да събере войските си. Белдин е там и ще ни предупреди навреме.

— Това ни стига. Ще събера клановете и всички ще отидем в Крепостта. Ще сме на разположение щом ни повикаш.

— Калан още ли е крал на Драсния?

— Не. Умря миналата зима. Наследи го синът му Родар.

— Тогава ще вървя в Боктор да говоря с него. Дръж под око Крепостта. Нещо важно ще се случи в Арендия, ето защо мургите могат да се опитат да те омаломощят преди идването на Торак. Ти си точно на пътя му, когато тръгне на поход.

— Добре.

— Добре?! Кое му е добрето на това?

— Няма нужда да се грижа за укреплението.

— Да не би случайно баба ти да е била от арендите?

— Белгарат! Ама че хрумване!

— Както и да е. Върви да си свършиш работата. Аз отивам да говоря с Родар, а после във Вал Алорн ще се видя с Елдриг.

(Забележете, че вече безвъзвратно бях тръгнал в погрешна посока. И Мишрак ак Тул, и Алгария са съставени почти изцяло от равнини, а Торак щеше да предвожда многобройна армия. Даже не ми мина през ума, че ще преведе войниците си през лесовете на Надрак.)

Родар I не беше и наполовина толкова мощен като съименника си пет века по-късно, но въпреки това беше як мъжага. Бе наследник на Бичия врат, а това обясняваше и фигурата му. Успяхме обаче да стопим доста от неговите килограми през следващите двайсетина години. Предупредих го какво става в Малория, после го оставих да планира отбраната си заедно със своите генерали. Аз полетях към Вал Алорн.

Крал Елдриг Черекски не беше типичен представител на своята раса. Много често чашата му беше пълна с вода вместо с бира, а освен това беше учен човек. По това твърде наподобяваше Анхег. С тази разлика, че Анхег пиеше, когато имаше повод.