Дейвид Едингс - Гарион

Затварянето на търговските пътища беше сигурен знак, че Торак се кани да тръгне, затова Бранд затвори пристанището на Рива за „ремонт“, а бойните кораби на Елдриг окончателно затвърдиха позициите ни. Всичко се обърна с главата надолу за принцовете на търговията от Тол Хонет.

След затварянето на пристанището на Рива ние за пореден път се събрахме в Цитаделата.

— Машината се задвижи, татко — каза Поулгара. — Мисля, че е време да поговориш с Ран Борун.

— Вероятно имаш право — отстъпих мрачно.

— Защо така изкриви лице, Белгарат? — попита Бранд.

— Да си се срещал някога с Ран Борун?

— Не съм имал това удоволствие.

— Това не е точната дума, Бранд. Борун е магарешки инат и заядлив при това. Той отказва да повярва на всичко, което се отклонява от нормалното според него.

— Не трябва ли да предупредим и арендите? — предложи облеченият в кожа Чо-Рам.

— Още не — отвърнах аз, — би било прибързано. Ако Торак се забави само два дни по-далеч от източната им граница, те изобщо ще забравят, че той идва.

— Арендите не са чак толкова глупави, татко — възпротиви се Поул.

— Така ли? А, Чо-Рам, виж дали можеш да разбереш какво става при Горима на Улго. Ормик, защо не преместите складовете си за припаси надолу по северния бряг на реката на Камаар? Ако ще воюваме в Арендия, ще ни трябват и стоки.

— Можем да напуснем земите си, ако се налага — каза Родар.

— Разбира се, за около седмица например. После ще се наложи да ядем обувките си, но теб не те е грижа за това.

Тръгнах за Тол Хонет на следващата сутрин и пристигнах два дни по-късно. Ран Борун IV беше млад мъж, който се възкачи на трона едва преди няколко години. Третата Борунска династия беше още млада и не бе успяла да премахне всички хонети и вурдивани от правителството. Специално хонетите бяха най-разтревожени от затварянето на пътищата към изток и „ремонта“ в Рива. Само ден без печалба хвърля всеки хонет в дълбока скръб, ето защо цяла лавина от протестиращи — кой с по-висок, кой с по-нисък ранг — обсаждаха всеки ден вратата на Ран Борун с настоявания той да направи нещо.

През вековете различните императорски фамилии в Тол Хонет поддържаха една заблуда, която им беше изключително удобна. Те велемъдро се убеждаваха, че имената Белгарат и Поулгара са наследствени титли. Да се приеме противното беше изключено. Затова аз проникнах при Ран Борун по доста заобиколен начин единствено с целта да избегна дълга препирня за нещо, което в момента изобщо не беше съществено.

— Научихте ли какво става в Малория, Ваше Величество?

— Разбрах, че имат нов император.

Като повечето членове на своята фамилия, Ран Борун беше дребен човек. Вероятно това беше свързано с наследството им от Дриад.

Императорският трон на Толнедра беше направен така, че да вдъхва страхопочитание. Той беше импозантен и целият драпиран в алено. В него Ран Борун IV приличаше на дете, което седи на стол за възрастни.

— Какво ви е известно за новия император на Мал Зет? — попитах го.

— Не много. Малория е далече от нас, а аз имам по-неотложни грижи тук.

— Тогава час по-скоро започнете да се тревожите заради Кал Торак, защото той идва насам.

— Защо мислите така?

— Имам източници на информация, недостъпни за вас, Ран Борун.

— Тези щуротии вече ми дотегнаха, Белгарат! Това може да впечатли алорните, но със сигурност мен не ме интересува.

Подминах тази забележка твърде хладнокръвно.

— Нямам предвид онова , Ран Борун. Информацията идва от разузнаването на Родар. Никой не е способен да скрие нещо от драснианските шпиони.

— Защо Родар не ме е предупредил?

— Сега те предупреждава. Затова съм тук.

— Защо не започна с това? Ще пратя емисари до Мал Зет да питат императора на Малория за неговите намерения.

— Не си губи времето, Ран Борун. След няколко месеца той ще е на прага ти и тогава ще можеш да говориш с него лично.

— Що за човек е той? И защо е избрал точно това име?

— Той е безочлив, неумолим и воден от непобедима амбиция. На древноангаракски Кал означава едновременно „крал“ и „бог“. Това не ти ли говори нещо?

— Значи е луд? — Ран Борун изглеждаше стреснат.

— Той едва ли се възприема по този начин, а пък ангараките — още по-малко. Убедил ги е, че е истинският Торак, а гролимите му помагат като изкормват всеки, който не повярва на това. Той идва на запад, а зад него върви цяла Малория.

— Най-напред ще трябва да минат през Мургос. Мургосите ненавиждат малорианците и със сигурност няма да се преклонят пред малорианския император.