Дейвид Едингс - Гарион

— Ако чичо ти разбере, че използваш източниците на разузнаването за своя собствена облага и забогатяване, ще получи апоплектичен удар. Нали ти е известно това?

— Тогава ще трябва да направим всичко възможно той да не разбере, нали? — отговори невъзмутимо Силк. — Чичо ми е крал на Драсния, Копие. И без това има достатъчно грижи на главата си, та да му стоварваме нови. — После малкият измамник се обърна към мен. — Да дойда ли с теб в Тол Ран? — попита той.

— Добре би било. Предполагам, че имаш контакти там.

— Стари приятелю, аз имам контакти навсякъде. Искаш ли да знаеш какво е закусвала днес Селмисра?

— Не. Защо по-добре не си събереш багажа? Утре тръгваме много рано.

— Няма нужда да си събирам багажа, Белгарат. Той винаги е готов.

На другата сутрин Силк слезе в двора на драснианското посолство екипиран с кафяв кадифен жакет и черна торбеста шапка, килната над едното ухо.

— Не е ли малко неподходящо това облекло за дългата езда, която ни чака? — попитах го.

— Трябва да си играя ролята, Древни — отговори той. — В Тол Ран съм известен като Радек от Боктор. Понякога ми се налага да свърша нещо и открих, че не е полезно да използвам собственото си име. Това „принц“, което ми е прикачено по семейна линия, кара търговците да мислят, че съм лесна плячка. Но, повярвай ми, никой не се опитва да мами Радек от Боктор. Сключих няколко много сполучливи сделки под това име.

— Убеден съм, че е така. Да вървим.

Поехме по главния път към Тол Ран и седмица по-късно пристигнахме в този затрупан от снега град. Тол Ран е точно на границата с това, което някога беше Марагор, и се намира високо в планината. Всяка зима върху него се изсипва почти толкова сняг, колкото в Боктор или Вал Алорн. Отидохме в хана, където Силк обикновено отсяда, докато е в града и „заради благоприличието“, както той се изрази, наехме твърде разкошно обзаведени стаи на горния етаж.

Не много след като бяхме пристигнали един от местните драсниански агенти дойде да ни посети. Двамата със Силк проведоха дълъг разговор на техен си таен език. Съвсем не беше необходимо да го правят така демонстративно, разбира се, но Келдар държеше да се покаже.

Когато другият драснианец си тръгна, малкият ми спътник ме запозна с някои подробности от разговора им. В разказа му имаше съществени празнини, но аз не си направих труда да го разпитвам. Нямаше нужда да му обяснявам, че разбирам езика на жестовете.

— Ашарак е тук — приключи дребосъкът, — но през последните дни никой не го е виждал. Ще се поразвъртя наоколо и ще видя дали мога да надуша нещо.

— Направи го — рекох. — Аз ще почакам тук. Няма смисъл да се издаваме, че съм в Тол Ран. Чамдар ме познава и само да ме зърне, ще е преминал границата на Ктол Мург още преди залез слънце.

Силк кимна с глава и излезе.

Едва беше хлопнала вратата зад него обаче и аз промених до неузнаваемост вида си и го последвах. Направих това не защото не му вярвах, макар че Силк не е от хората, на които можеш да имаш пълно доверие. Просто исках да видя как действа. Той още не го знаеше, но ролята на Водача щеше да е една от най-важните, когато дойдеше времето. Исках да съм сигурен, че ще се справи с това, което предстои да се изпречи на пътя му.

Той не ме разочарова. Принц Келдар вече беше толкова шлифован, колкото показваше и неговият прякор 8 8 Силк (англ.) — коприна, копринен. — Б.ред. . Не се беше бръснал откакто напуснахме Тол Хонет и поникналата брада го правеше да изглежда по-възрастен, отколкото всъщност беше. Неговият талант му позволяваше лесно да добие обноските и движенията на възрастта, която му даваха останалите. Бях убеден, че ако наистина го желае, Силк би могъл да натрупа състояние като актьор, ако професията на шпионин не беше толкова вълнуваща за него. Сменял съм толкова много образи през годините, че веднага мога да разпозная гения, когато го срещна.

(Силк, не позволявай това да ти завърти главата! Признавам, че си много добър, но нали точно затова те наех?)

Радек от Боктор се поразтъпка по снежната улица и остави след себе си доста сключени сделки. Стоях по-отстрани, затова не можах да чуя подробности от разговорите, но останах с твърдото впечатление, че Радек продаде много неща, които всъщност не притежаваше. Той обаче нагло обещаваше доставката им. Представям си колко пари е натрупал само от тези празни обещания. Силк не се свени да мами хората при удобен случай, но въпреки това усилено работеше върху репутацията на Радек.