Дейвид Едингс - Гарион

По това време аз вече бях в драснианското посолство в Тол Хонет.

— Справя ли се добре? — попитах Копието, сочейки към Силк. Сигурно не беше много тактично да задавам подобен въпрос точно под носа на изчервилия се начеващ шпионин, но последните събития видимо бяха подкопали добрите ми обноски.

— Той е многообещаващ служител, Древни — отвърна Копието. — Има една слабост обаче — склонен е да се отклонява от главното. Честността също не е сред най-силните му страни. Притежава душа на крадец и не може да устои, когато има удобен случай да открадне нещо.

— Копие! — възропта Силк. Принц Келдар носеше типични за драснианците черен жакет и панталон. Беше жилаво дребно момче с остро лице и дълъг прав нос. По онова време беше едва на двайсет, но в очите му вече прозираха нехарактерни за неговата възраст цинизъм и интелигентност.

— Е, добре, господа — казах. — Да се залавяме за работа тогава. Има един гролим на име Чамдар, който обикновено се представя като Ашарак Мурга. Наскоро беше в Сендария и направи неща, които сериозно ме ядосаха. Доколкото имам информация, той е минал през Арендия и сега е на път за насам. Искам да го открия. Намерете ми го.

— Той попадна право в целта, не мислиш ли? — обърна се Силк към своя приятел. После ми хвърли онази безочлива усмивчица, която винаги ме е дразнила. — Питам просто от любопитство, Древни — защо тъкмо аз бях удостоен с честта да ти помагам в това издирване? Все пак съм новак тук.

— Защото Чамдар ме познава, пък вероятно може да разпознае и повечето от опитните агенти на Копието. Ти си нов тук и лицето ти още не е станало популярно. Ето защо търся точно теб. Надявам се, че тази анонимност ще ти помогне да го откриеш.

— Искаш ли да го убия? — светнаха очите на Силк.

— Не, просто желая да го намериш. Оттам нататък аз ще се заема с него.

— Само ми разваляш удоволствието.

— Винаги ли е такъв? — обърнах се към Копието.

— Обикновено да. Но понякога е и по-лошо.

— Колко ще дадеш за информацията къде се намира този Ашарак, Древни? — лукаво попита Келдар.

— Силк! — изплющя като камшик гласът на Копието.

— Само се шегувам, де — ухили се дребосъкът. — Познавам Благочестивия Белгарат още от момче. На него му е известно, че обичам да му подръпвам брадата от време на време. — Той ме погледна. — Но да се върнем на въпроса. В момента Ашарак Мурга е в Тол Ран. Бих могъл да ти дам името на хана, където е отседнал, ако искаш. Мога ли да направя още нещо за теб?

— Сигурен ли си, че е именно в Тол Ран? — попитах.

— Колкото можем да сме сигурни за всяко друго нещо в тази работа. Толнедранското разузнаване не е най-доброто, но пък по улиците има много негови хора. А те винаги следят какво прави Ашарак Мурга.

— А ти откъде разбра за него? — попита Копието.

— Имам връзки в толнедранското разузнаване — отвърна небрежно Силк, поглаждайки черната си дреха. — В момента Ран Борун провежда търговски преговори с мургите, а делегацията им докладва директно на Ашарак. Техни вестоносци постоянно сноват между Тол Хонет и Тол Ран през последните две седмици.

— Ти откъде разбра това? — настоя Копието.

Силк му се ухили самодоволно.

— Имам собствени източници — отговори.

— Нека бъда по-конкретен — защо не си ми докладвал за това?

— Още доуточнявах нещата и ми бяха необходими няколко допълнителни подробности, преди да ти представя разкритията си. Винаги задаваш много въпроси, Копие. Аз поех този случай, ти имаш прекалено много други грижи.

— Ти си като златна мина с информация, принц Келдар — каза саркастично Копието. — Но рано или късно ще ти разбия мутрата. — И бързо смени темата. — Какво се опитва да продаде на мургите Ран Борун?

Силк сви рамене.

— По малко от всичко — отвърна мъгляво той.

— Опиши по-подробно това „всичко“, Силк!

Принц Келдар трепна.

— Е, добре, щом толкова настояваш. Ран Борун има племенник, който работи в търговската територия на Рива. Племенникът е на път да обърне пазара на вълна по време на пролетното стригане на Острова на бурите и ще натрупа огромна печалба, ако успее да продаде вълната в Мург. Един мой приятел на острова обаче се опитва да изтика племенника. Ако Ран Борун сключи сделката с мургите, той ще направи моя приятел богаташ вместо собствения си племенник.

— А пък ти вземаш комисионна от приятеля си, така ли? — попита Копието.

— Естествено. Аз му осигурявам информация за хода на търговските преговори. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари, Копие.