Дейвид Едингс - Гарион

— Това ли те учиха в академията?

— Понякога ставаше дума и за това, но повечето от нещата ги бях измислил сам още преди да постъпя там. Роден съм за тази работа, Белгарат. А сега ще продължим ли пътя си?

Понеже „Амбар от Коту“ не беше заможен като „Радек от Боктор“, наехме стая в един по-беден квартал на Тол Борун и Силк незабавно излезе на улицата с куп измислени истории, които прикриваха истинската му цел. Върна се късно през нощта, подръпвайки неспокойно острия си нос.

— Нещо не е наред тук, Белгарат — каза той.

— Така ли?

— Убеден ли си, че Ашарак знае за твоето преследване?

— Разбира се. Аз съм като наказание божие и на него му е известно, че ще го гоня, където и да се скрие.

— Тогава защо не се крие? Натъкнах се на него преди около два часа. Вярно е, че съм добър, но не чак толкова.

Изгледах го изпитателно.

— Май ще е добре да отидем и да хвърлим още един поглед на този приятел — казах. — Мисля, че вече те познавам достатъчно, за да се доверя на инстинкта ти. Щом казваш, че някъде намирисва, по-добре да проверим каква е работата.

Той ми се поклони с изключително изящество.

— Живея, за да ти служа, Древни — каза.

Беше близо полунощ и суров вятър брулеше пустите улици на Тол Борун, когато тръгнахме към южната част на града. Там бяха обичайните свърталища на мургите. Силк ме поведе към един схлупен хан и ние пропълзяхме към мръсния прозорец, направен от евтино стъкло.

— Ето за този ми казаха, че е Ашарак Мурга — прошепна в ухото ми малкият крадец, сочейки към един от посетителите с татуирано лице, който седеше в ъгъла.

Човекът наистина наподобяваше Чамдар, приликата беше невероятна. Но когато за всеки случай внимателно проникнах в съзнанието му, сърцето ми се сви. Мургосът, който седеше в ъгъла, не беше Чамдар. Не издържах и започнах да ругая.

— Какво има? — изшептя Силк.

— Това не е човекът, когото търся.

— Белгарат, в града има хора, които го познават лично и са убедени, че това е Ашарак Мурга.

— Съжалявам, но те грешат. Преследвали сме негов двойник. — Продължих да ругая още известно време. — Най-добре е да се връщаме в Тол Хонет. Искам да разкажа на Копието за това. Човекът, когото всички внимателно следят, не е Чамдар.

— Как можеш да си толкова сигурен?

— Чамдар е гролим. Човекът край масата тук е обикновен мург. Приликата с Ашарак е много голяма, но той не е този, когото търсим.

Мислих за това през цялото време, докато се връщахме към хана, където бяхме отседнали. Поразителното откритие обясняваше много неща. Срам ме е да си призная, но не бях помислял за тях преди. Трябваше да се досетя, че нещо кара Чамдар да стои толкова дълго пред очите ни. Сигурно мозъкът ми съвсем е заспал.

— Какво елиминира тоя мург от състезанието? — попита Силк.

— Съзнанието му. Мога да разпозная мислите на Чамдар, когато попадна на тях. Само си загубихме времето в Тол Борун. Искам да тръгнем обратно към Тол Хонет още щом слънцето изгрее.

— Копието много ще се разтревожи от тези новини. Излиза, че е изхабил много време и пари, само за да наблюдава един двойник.

— Вината не е негова. Аз съм по-грешен. Доколкото ми е известно, наоколо бродят още половин дузина имитатори на Ашарак. Чамдар работи за Ктучик, а Ктучик знае как да наподоби чертите на един човек дотолкова, че да ни заблуди.

— А какво прави Чамдар през това време?

— Търси нещо. Аз пък се опитвам да му попреча.

— Така ли? И какво точно търси?

— Не ти трябва да знаеш, Силк. Когато се върнем в Тол Хонет искам да заминеш за Черек.

— Черек? По това време на годината?!

— Сезонът изобщо няма значение. Нали познаваш Барак?

— Графът на Трелхайм ли? Разбира се. Пихме заедно по време на последната среща на Съвета на алорните. Той е самохвалко, но аз го харесвам.

— Помни какво си казал. Предстои да работите дълго време заедно.

— Откъде знаеш това?

Не успях да се въздържа.

— Имам си свои източници — върнах му неговите камъни по неговата глава. — Искам да отидеш в Трелхайм и да му обясниш положението. Той никога няма да стане добър шпионин, но трябва да знае какво става по света. Едва на деветнайсет е и има нужда от напътствия.

— Най-напред ще трябва да се посъветвам с Копието.

— Не мисли за Копието. Аз ще му кажа това, което трябва да знае. Отсега нататък ще работиш за мен. Искам да се явяваш незабавно, когато те повикам. Когато ти кажа да направиш нещо, ще го правиш. Никакви спорове, никакви въпроси. Това, с което сме се заели, е най-важното нещо в човешката история от разцепването на света насам. А ти си затънал в него чак до върха на острия си нос.