Дейвид Едингс - Гарион

— Опитвам се да привлека вниманието ти, Грелдик — спокойно отвърна Брендиг. — На сутринта отплаваме към Рива и затова искам да изтрезнееш достатъчно, та да поддържаш правилния курс.

— И защо отиваме в Рива?

— Принц Хетар Алгарски е донесъл преди няколко дни в двореца в Сендар документи, пратени от Благочестивия Белгарат. Ние трябва да ги отнесем на крал Белгарион.

— Не можахте ли да вземете някой кораб от пристанището в Сендар?

— Принц Хетар ми каза, че Белгарат изрично настоявал да те намерим. До края на живота си няма да проумея защо точно така е решил, но явно мисли, че на теб може да се разчита.

Грелдик неудържимо трепереше.

— Вече можем ли да се връщаме вътре? — попита той. — Тази нощ май е по-хладно от друг път. — От брадата му се стичаше вода.

— Добре — съгласи се Брендиг, — но повече няма да пиеш нито капка.

— Склонен си към жестокост, Брендиг — укори го Грелдиг.

— И други са ми го казвали.

Почти цяла нощ събираха моряците на Грелдиг и всички те бяха не по-малко пияни от капитана си преди къпането в морето.

Корабът беше очукан и мръсен, платната му бяха оръфани и целите в кръпки, но генерал Брендиг реши, че е подходящ за целта. Беше черекски боен кораб, но с малки поправки беше пригоден да превозва товари. Брендиг таеше някои подозрения точно откъде и как Грелдик се снабдява с тези товари. Отдавна беше забелязал, че пиратството е като втора природа за череките. Екипажът не беше особено вдъхновен за пътуване сутринта, но успя да преодолее с гребане прибоя, а после опъна платната. Грелдик, със зачервени очи и все още треперещ, стоеше зад румпела. Той успяваше да поддържа курса, макар че плаваха точно към сърцето на морската буря.

Генерал Брендиг беше сендар, затова високо ценеше професионализма. Той бе принуден да признае, че въпреки порочните си навици, капитан Грелдик е може би най-умелият моряк в целия свят. Сендарските морски капитани сигурно не биха си подали носа от пристанището в такова време. Грелдик обаче не обръщаше внимание на природните стихии.

Пътуваха вече три дни, когато на хоризонта се показа Рива. Грелдик гладко направляваше очукания си кораб, докато навлизаше в пристанището. Заповедите, които даваше на екипажа си, бяха казани с такъв език, че даже професионалният военен Брендиг пребледня. После двамата слязоха на кея и поеха по стръмните стълби. Прекосиха целия град чак до крепостта, където беше домът на риванския крал.

Никой не може да доближи Рива, без да бъде забелязан. Затова въпреки лошото време крал Белгарион и миниатюрната кралица Се’Недра чакаха на покритата площадка пред главната врата.

— Брендиг! — изписка Се’Недра щастливо, втурвайки се напред да прегърне стария си приятел.

— Изглеждате прекрасно, Ваше Височество — отговори той, обгръщайки с единствената си ръка слабичките й рамене.

— Брендиг, не можеш ли поне веднъж да се усмихнеш?

— Аз се усмихвам, Ваше Височество — каза той с каменно лице.

— Здравей, Гарион — обърна се брадатият Грелдик към риванския крал. Капитанът видимо беше най-непринуденият от групата. Той никога не използваше титли, независимо с кого говореше.

— Грелдик — отвърна Гарион, докато разтърсваше ръката му.

— Изглеждаш по-възрастен.

— Надявам се да е така. Ако беше иначе, хората щяха да започнат да подозират нещо. Какво те води насам по това време на годината?

— Брендиг — отговори Грелдик, поглеждайки остро към сендарския генерал. — Той ме изтръгна от една много уютна кръчма в Камаар, хвърли ме във водата край кея, а после настоя да го докарам тук. Брендиг май доста е привикнал да дава заповеди. Ако беше достатъчно възпитан и беше седнал да пием заедно, щях съвсем доброволно да го докарам в Рива, без да се налага да вземам годишната си баня.

— Капитан Грелдиг! — каза остро Се’Недра. — Сега трезвен ли сте?

— До известна степен — отвърна Грелдик като присви рамене. — Навън е малко бурно, затова трябваше да внимавам какво правя. Виждам, че си понапълняла малко, момиче. Така е доста по-добре. Преди беше много кокалеста.

Кралицата на Рива пламна. Безцеремонният Грелдик винаги я хващаше неподготвена. Свободен като птица, той обикновено казваше, каквото му е на душата, без да се съобразява с властта, богатството или даже с обикновената любезност.

— Какво толкова важно ви накара да прекосите Морето на бурите в тази ужасна зима, генерале? — попита Гарион сендарския офицер.

— Принц Хетар е донесъл пакет с документи в двореца в Сендар, Ваше Величество — отговори Брендиг. — Пратени са от Благочестивия Белгарат и ни беше наредено да ти ги предадем незабавно. Към тях има и няколко писма.