Дейвид Едингс - Гарион

После се върнах в оплетената с розови храсти къща на Поул.

— Трябва да пристигнат съвсем скоро — казах й. — Ще остана, докато дойдат.

— Аз ще се справя, татко. Не позволявай на Чамдар да ти се изплъзне.

— По-важно е да не му позволя да ме проследи. Ще остана. И не се опитвай да спориш с мен за това! — Погледнах през прозореца към оголената от зимата градина. — Мисля, че къщата ти е прекалено усамотена, за да си в безопасност тук. Изчакай да мине зимата, а после намери някое отдалечено село или самотна ферма и се слей с останалите сендари. Не прави нищо, което би привлякло вниманието, докато аз не се разправя с Чамдар.

— Както кажеш, татко.

Винаги ставам нервен, когато Поул се държи прекалено смирено.

Близнаците явно бяха дешифрирали моето послание, защото пристигнаха на следващата сутрин. Поговорих с тях накратко и поех на север към Боктор, за да се срещна с Преследвача. Длъжността, ако изобщо можеше да се нарече така, в този момент беше заемана от един скромен и малко известен чиновник в разузнавателното управление, на вид напълно незабележителен човечец на име Конар.

— Трябва ми принц Келдар — рекох рязко. — Къде е той?

Конар внимателно отмести купчината документи, които четеше в момента.

— Мога ли да попитам защо, Древни?

— Не, не можеш. Къде е Силк?

— В Тол Хонет, Благочестиви. В момента работи за Копието. — Той сви устни. — Това е първата задача на Келдар от този род. Както знаете, той още не е много вещ в работата.

— Поне добър ли е?

— О, ние имаме големи надежди за бъдещето му, стига да се усъвършенства в работата. Ако е нещо важно, аз бих могъл да дойда с вас. Все пак съм най-добрият.

— Не, ти ще си ми нужен тук. Трябва ми единствено Силк. Имам си причини да настоявам за това.

— А — каза той, — това явно е някое от онези неща.

— Точно така. Чувал ли си напоследък нещо за Ашарак Мурга?

— Само преди седмица беше в Арендия, Древни. Един от нашите агенти го е видял при Големия панаир.

Въздъхнах дълбоко с облекчение. Слава на боговете, Чамдар поне не се мотаеше из Сендария.

— По кой път тръгна от панаира?

— На югоизток, към Толнедранските планини. Агентът ни докладва, че изглеждал нервен.

— Вярвам му — казах неумолимо. — Той направи нещо, което дълбоко ме засегна. Искам да поговоря с него за това, а той прави всичко възможно да избегне срещата, защото тя няма да се размине, без да провеся вътрешностите му на някой стобор.

— Много нагледно се изразявате. — Нищо не можеше да учуди или смути Преследвача. — Ако някой от моите хора попадне по следите му, искате ли той да го убие?

— Не, искам да го направя сам. Само ми кажете къде е, ако това е по силите ви. Хората ви са добри, но не могат да се сравняват с Ашарак.

Погледът му стана лукав.

— Вие си противоречите, Древни. Най-напред настоявате за някакъв двайсетгодишен младеж, който едва преди година е завършил академията, а после твърдите, че най-опитните ми хора не са по мярката на човека, когото преследвате.

— Последователността е за ограничените умове, Конар. Прати вест на хората си в Арендия и Толнедра. Ще съм там много преди съобщението ти да стигне до тях и ще се поогледам. А после ще държа и най-незначителната информация, свързана с Ашарак, която им попадне в ръцете, да ми бъде предавана.

Той присви рамене.

— Щом настояваш за това, Древни.

— Точно така. Сега тръгвам и не си губи времето да се опитваш да ме проследиш.

Той ококори очи с престорена невинност.

— Смея ли да направя подобно нещо, Белгарат!

— Не би бил на този пост, ако не се опиташ да го направиш.

Същият следобед аз напуснах Боктор като привидно поех на югозапад по Великия северен път. Сигурен съм, че поне един от шпионите на Преследвача беше по петите ми. Щом притъмня обаче, той ми загуби следите. Освен ако не се беше научил да лети.

Макар да беше зима, времето над заснежените планини беше ясно. Прелетях над югоизточния край на Сендария и се устремих към Пролгу, за да известя Горим, че Пратеника на боговете се е появил на бял свят. След това се насочих към Големия панаир в планините на Мимбре, за да се посъветвам с главния агент на Преследвача по тези места. Той беше висок и слаб драснианец на име Талвар.

Трябва да внеса едно уточнение — Преследвача винаги е бил най-дълбоко засекретеният агент от драснианското разузнаване. Обикновено той или тя има на разположение малка частна агенция — нещо като разузнаване в разузнаването. Драснианците са си такива — обожават тайнствеността.