Дейвид Едингс - Гарион

Кендон се изтегна в един от столовете в кухнята на Дарал, докато майката на Геран приготвяше вечерята. Дарал и Геран още се трудеха здраво в каменната кариера.

— Случи се да мина през Яр Надрак, Древни — каза Копието, — и дъщеря ти ме откри. Даде ми това за теб — той бръкна в дрехата си, извади оттам навит на руло и запечатан с восък пергаментов лист и ми го подаде. — Каза, че ще разбереш защо е избрала този начин да ти предаде съобщение, вместо, както се изрази тя, „другия вид“. Какво означава това?

— Едно от нещата, които не ти трябва да знаеш, Копие — отвърнах.

— Аз трябва всичко да знам, Древни — възрази той.

— Любопитството може да ти навлече много неприятности, Копие. Има два свята, които съществуват паралелно. Ти имаш грижата за своя, аз пък ще поема отговорността за моя. И ще внимаваме да не си стъпваме по пръстите твърде често. Повярвай ми, така е много по-добре и нещата ще вървят гладко. Отдавна се занимавам с това и ми е ясно какво правя.

Счупих восъчния печат, който, сигурен съм, Копието внимателно беше залепил отново, след като е прегледал съдържанието, и прочетох писмото на дъщеря си. „Татко — започваше то, — вече съм готова да се върна у дома. Ела в Яр Надрак и донеси колкото можеш повече пари. Моят собственик вероятно ще очаква голям откуп за мен.“

— Каква е сега цената на робините в Гар ог Надрак, Кендон? — попитах кльощавия драснианец.

— Зависи от жената, Благочестиви — отговори той. — А също и от това колко добре може да се пазари купувачът. Не забравяй, че там три страни участват в пазарлъка.

— Би ли ми го обяснил?

— Жената също е заинтересована от цената, Белгарат. Тя получава половината, пък и размерът на сумата показва колко ценна е всъщност. Въпрос на чест е дъщеря ти да настоява за по-висока цена.

— Дори от мен ?

— Това е доста отживял и чудат обичай, Благочестиви. Но все пак ти искаш да си я прибереш обратно, нали?

— Зависи колко би ми струвало това.

— Белгарат! — той наистина изглеждаше шокиран.

— Шегувам се, Кендон. Само ми кажи някаква приблизителна сума. Из кулата ми се премятат кюлчета злато по десет унции всяко. Колко мислиш, че трябва да взема със себе си?

— Най-малко дузина. Под тази цена би било обидно за нея.

— Теб това май много те забавлява, а?

— Ти си този, който задава въпросите, Белгарат. Аз само се опитвам да ти дам добър съвет.

— Благодаря — отвърнах с равен глас. — Как е името на нейния собственик?

— Галак, Благочестиви. Търгува с кожи. Това, че е собственик на дъщеря ти, е много престижно за него и едва ли ще се раздели с нея за някаква незначителна сума. Послушай съвета ми и струпай много пари на масата за преговори.

Изправих се.

— Дръж под око какво се случва тук, Кендон. Ще пратя близнаците да те заместят, щом се добера до Долината.

— Ще бъде, както наредиш, Благочестиви Белгарат.

Излязох извън Анат, превърнах се в сокол и полетях направо към Долината. Поговорих набързо с близнаците, после започнах да преравям кулата си кьоше по кьоше. Накрая открих купчината със злато зад една лавица на библиотеката, ако изобщо можете да си представите това. Взех двайсет кюлчета — близо шест килограма, сложих ги в дисагите и поех на север, за да търся някой от алгарските кланове да ми даде кон. През годините неведнъж съм досаждал с подобни молби на алгарите.

Заобиколих границата със Сендария и стигнах до Алдурфорд за няколко дни. После тръгнах по Великия северен път и свърнах по черния друм, който пресича мочурищата към Боктор. Спрях колкото да си купя чифт драсниански дрехи и после минах през блатата към границата с Надрак.

— Какво ще правите в Гар ог Надрак? — попита подозрително един от стражите по границата, когато спрях по негова заповед.

— По работа съм тръгнал, приятелю — отвърнах мъгляво. — Моя си работа. Отивам да купя нещо в Яр Надрак. После ще се върна в Боктор и ще го продам. Имам всички разрешителни за търговия, ако искаш да ги видиш.

— Тогава трябва да дадеш митническа такса — каза с надежда в гласа той.

— Не робувам на подобен обичай — казах му. — Навярно съм ти споменал, че крал Дроста ми е личен приятел. — Всъщност никога не се бях срещал с Дроста, но подметнах името му в случай, че свърши работа.

Изражението на пазача стана неспокойно.

— Чудя се как ли би реагирал вашият крал, когато му кажа, че стражите по границата взимат рушвет? — допълних аз.

— Всъщност няма да му го кажете, нали?

— Не и ако ме пуснеш през границата без повече глупости.