Аз лично съм далеч по-директен. Отдавна вече съм на възраст, на която би трябвало да си преодолял всички скрупули. За моите врагове, четящи това писание, ще уточня, че мога да поддържам нечия доста болезнена агония седмици наред.
Но нека не се отплесваме излишно.
Та двамата мними търговци от Нийсия усетиха доста бързо прилив на словоохотливост, след като се заех с тях.
— Кралицата беше! — избълбука единият от тях. — Тя ни накара да го направим!
— Но идеята не беше нейна! — надвика другият своя партньор. — В Стис Тор пристигна някакъв чужденец, който разговаря с Нетленната Селмисра. Едва след това тя ни извика в тронната зала.
— А да имаш случайно някаква представа, кой би могъл да бъде този чужденец? — попитах го учтиво.
— Н-не! — заекна той. — Само не ми причинявай повече болка!
— Спокойно. Има ли още нещо, което би искал да споделиш с мен?
— Един от младите принцове ни се изплъзна — изпръхтя първият. — Скочи във водата?
— Удави ли се? — попита един от пазачите, преди да успея да задам същия въпрос.
— Не, една птица го спаси.
— Птица ли?
Риванците го изгледаха подозрително.
— Ти дрогирал ли си се някога? — попитах го аз с все същия благ глас.
— Е, да, веднъж или два пъти.
Погледнах многозначително риванците и те ми отвърнаха с разбиращи погледи. После се обърнах към Бранд.
— Тия двамата ще ти трябват ли за още нещо?
— На мен не. А на теб?
— Не. Приключих с тях.
С едно махване приспах отново двамата нийсанци. Не исках някой от тях да продължи да бръщолеви за разни птици.
В някои редакции на Книгата на Алорните се споменава тази история с птиците. Сега вече знаете откъде се е взела там. Известно време аз открито се присмивах на всеки, който споменеше за нещо подобно, но риванците така и не се отказаха от тази история.
— Какво да ги правим тия двамата? — попита ме един от пазачите.
Свих рамене.
— Вие си решавайте.
Двамата с Бранд тръгнахме право към неговата канцелария.
— Сещаш се какво означава това, нали, Белгарат? — попита ме той, още преди да стигнем дотам.
— Май че да — отвърнах му аз. — Ще изглежда подозрително, ако не предприемем ответен удар срещу Нийсия. Нека само не се изсилваме излишно. Това би могло също да ни изиграе доста лоша шега.
— Ще пратя вестители във Вал Алорн, Боктор и Алгария.
— Не си прави труда. Аз ще се погрижа лично за това. А сега да вървим да уловим моята дъщеря и твоя крал в залива. Искам кораб на наше разположение. Предай на моряците да слязат от него. После двамата заедно ще се поразходим.
— Белгарат! Не мога да напусна точно сега Острова!
— Ще ти се наложи. Аз не знам как се управлява кораб. Трябва да заведем Поулгара и принц Геран до брега на Сендария, без никой да разбере за това.
— Аз мога да управлявам кораб, Белгарат, но не без екипаж.
— Вече си имаш такъв. Ние с Поул ще се грижим за платната. Ще хвърлим котва няколко мили северно от Камаар. Оттам Поул ще заведе принца на тайното място, аз ще отида до Вал Алорн, а ти ще се върнеш в Камаар, ще събереш екипаж от почиващите моряци и ще се върнеш веднага на Острова, за да започнеш мобилизация. А сега да тръгваме към пристанището.
Когато достигнахме пристана, моряците вече бяха зарязали кораба си. Макар с известни мъки, изведохме нелекия съд от пристанището и се насочихме към мястото, където предполагах, че ще открием Поулгара.
— Поул, все още ли си там?
— А къде другаде бих могла да бъда, стари глупако?
Пропуснах обръщението й покрай ушите си.
— Не мърдай оттам, Бранд ще дойде да ви прибере с по-малка лодка.
— Къде се забавихте толкова?
— Трябваше да изчакаме да се стъмни. Не искахме някой да види какво правим.
— Какво имаше предвид като каза, че отсега нататък ще се занимаваме с укриването на риванския крал?
— Нямаме избор, Поул. Островът на Бурите не е достатъчно безопасен за момчето. Трябва да го отведем по-далеч от Сферата. Торак знае точно къде се намира тя, и ако момчето е някъде наблизо, едва ли ще успеем да преброим неспирния поток от убийци, който ще потече към Острова.
— Мислех си, че Селмисра е изпратила убиеца.
— Тя го е изпратила, но някой друг й е размътил главата.
— Кой?
— Не съм съвсем сигурен. Като я видя следващия път, ще я попитам.
— Предвид настоящите обстоятелства, май ще ти е малко трудно да се озовеш в Стис Тор.
— Не мисля, Поул — отвърнах й мрачно аз. — Смятам да взема и няколко алорна със себе си.
Читать дальше