Дейвид Едингс: Белгарат — магьосникът

После съзрях Бранд, който се беше затичал към мен. Така и не разбрах защо риванците започнаха да кръщават всеки следващ свой главен управител Бранд. Очите на управителя бяха изпълнени със сълзи и той държеше в ръката си оголен меч. Спусна се към невидимата бариера с яростта на ранен глиган. Оставих го да поблъска минута-две по нея, колкото да му мине поне малко, и после му взех меча.

— Горек е мъртъв, Белгарат! — простена отчаяно той.

— Вземи се в ръце, Бранд — казах му аз. — Имаме работа за вършене. Първо, заповядай на войниците си да не убиват нийсанците. Труповете, както сам се сещаш, не са особено разговорливи.

— Но…

— Те са наемници. Искам да разбера кой им е платил.

Вече се досещах, естествено, но исках да съм абсолютно сигурен. Другото нещо, от което се нуждаех сега, беше Бранд да се овладее възможно най-бързо.

— Извинявай, Белгарат — каза ми той след малко. — Съвсем си бях изгубил ума.

— Така е по-добре. Сега кажи на хората си да се отдръпнат от тия двамата. Искам тези влечуги да бъдат пазени денонощно. Още щом се събудят, тутакси ще опитат да се самоубият. По-добре ги съблечете. Сигурен съм, че още някъде в дрехите им се крие отрова.

Бранд даде нужните нареждания на своя първи капитан.

— Добре, Бранд — казах му, след като всичко приключи. — Нека сега двамата с теб се поразходим по плажа. Не искам никой да чуе онова, което ще ти кажа.

Той кимна и ние поехме към южната част на пристанището. Заливът на Рива е покрит със ситен чакъл й затова вълните вдигат сериозна шумотевица, разбивайки се в него.

По някое време аз спрях и попитах Бранд:

— Как се казва най-малкият внук на Горек?

— Принц Геран.

Сигурен съм, че на повечето от вас това име е добре познато. Ние с Поулгара — тъй да се каже — подсигурихме неговото присъствие в историята.

— Добре — кимнах аз. — Сега се овладей. Не искам да се разскачаш от радост. Хората ни гледат. Принц Геран е жив.

— Хвала на Бога!

— Хвала на дъщеря ми, всъщност, защото тя го спаси. Той е едно много храбро малко момче.

— Къде е?

— С Поулгара е. Тя го е скрила някъде. Двамата с Поул ще го отведем на някое потайно място, а ти няма да казваш за това на никого.

— Белгарат! Риванският крал е Пазител на Сферата. Неговото място е тук!

— В случая не си прав. Едва ли има човек на света, който да не знае, че Сферата е тук и докато риванският крал е на Острова, Бог знае кой още ще се опита да го убие. Затова ще трябва да разделим двете ни ценни завоевания, с които разполагаме.

— Докато момчето порасне?

— Може би дори и след това. Ще дойде обаче времето, когато риванският крал ще се завърне и тогава ще започне всичко. Следващият крал, който седне на трона на Рива, ще бъде самото Дете на Светлината, а той именно е човекът, за който се молим от толкова векове насам.

— Богоубиецът?

— Да се надяваме.

— Къде ще заведете принц Геран?

— Не ти е нужно да знаеш, Бранд. Той ще бъде в безопасност. — Хвърлих един поглед на мрачното небе. — Колко още остава до смрачаване?

— Няколко часа.

Аз пуснах в действие една от най-цветистите пиянски псувни, които бях научил в Камаар.

— Какво има?

— Моята дъщеря и твоят крал са все още във водата, а тя, както се сещаш, е доста студена. Извини ме за момент.

Потърсих отново Поулгара.

— Поул, къде си?

— В единия край на залива, татко. Безопасно ли е вече да излезем на брега?

— Не, стойте там, където сте и гледайте някой да не ви види.

— На момчето започва да му става ужасно студено, татко.

— Затопли водата около себе си, Поул. Знаеш чудесно как се прави. Векове наред си топлиш така ваната.

— Какво си намислил, Стари Вълко?

— Да скрия риванския крал. Свиквай от сега, Поул, защото това ще ни е работата занапред.

После изтеглих мисълта си и се обърнах отново към Бранд.

— А сега, Бранд — казах, — да вървим в двореца. Искам да си поприказвам на дълго и широко с тези нийсанци.

— Кой ще охранява Сферата, докато кралят отсъства, Белгарат? — попита ме управителят, докато двамата изкачвахме стъпалата към кралския дворец.

— Ти.

— Аз ли?

— Разбира се. И освен това ще изпълняваш функциите на краля, докато той отсъства. След това ще предадеш своите права и задължения на наследника си. Разчитаме на теб, Бранд. Не ни разочаровай.

Той преглътна болезнено бучката, заседнала на гърлото му.

— Имаш думата ми, Древни.

— Ти си свестен човек — отвърнах му аз.

Трябва да призная, че не съм толкова добър в разпитите, колкото е моята дъщеря. Ако наистина ви интересуват методите й, поговорете си с черекския крал Анхег. Той присъстваше на разпита на граф Джарвик, воден лично от Поулгара. На несвикналите с грозни картинки ще спестя детайлите. Ще уточня само, че графът се мислеше за доста корав мъж, но както чувам, се разприказвал доста бързо. Само не си мислете, че Поул го е изкормила или нещо подобно. Тя си има друг, още по-неотразим подход — бърка направо в съзнанието на хората.