Дейвид Едингс - Белгарат — магьосникът

Тя се взря в образа с онези нейни изумрудени очи и известно време си игра небрежно с едно от медните си кичурчета.

— Не изглежда зле — заключи тя накрая. — А издръжлив ли е?

— Всички Борюни са издръжливи, Ксория.

— Дай ми още едно парченце шоколад и ще си помисля.

Синът на Великия граф на Борюн се казваше Делон и беше един доста приятен млад човек, който счете идеята да се ожени за принцесата на дриадите за интригуваща. Върнах се в Тол Борюн, за да попълня запасите си от шоколад и да си поговоря с него насаме. Изрисувах за него образа на принцеса Ксория в басейна в градината на графския дворец и той се заинтригува още повече. После се върнах обратно в гората и атакувах фронтално Ксория с убийствена доза шоколадови бонбони.

Тук му е мястото да уточня, че все пак не бива да прекалявате с шоколада, който давате на една дриада. Ако й дадете твърде много, тя може да се пристрасти към него и да забрави за всичко останало. Исках Ксория покорна, а не дрогирана.

Огромната пречка по пътя на моя план се оказа майката на Делон, Великата графиня. Дамата произхождаше от фамилията на Хонетите и единствена причина, поради която вражеският род се бе съгласил да я даде за жена на Великия граф, бе надеждата, че така ще си осигури достъп до неограничения източник на дървен материал в Гората на Дриадите.

Моето обещание, че предстоящата женитба ще възкачи Борюнската династия на имперския трон, бе спечелило графа изцяло на моя страна. Но когато уж между другото споменах, че едно от условията двамата младоженци да се съединят в свещен брак, ще бъде гората да остане непокътната, графинята изригна като дрямал с векове вулкан.

Тя беше хонетинка до мозъка на костите си и след първоначалния изблик, тутакси предприе дефанзивна тактика. Знаех чудесно, че съображенията й са чисто икономически, но тя настояваше, че проблемът бил от религиозно естество. Религията винаги е била едно от последните убежища на всеки мошеник, а Великата графиня беше мошеничка, каквато отдавна не бях срещал. Не я виня, то си й беше в кръвта. Преди Разцепването на света Боговете доста се мръщеха на междурасовите бракове. Алорните не се женеха за нийсанки, а толнедранците за арендки и обратното. Торак, естествено, беше онзи, който разду всичко това до ръба на безумието. Моето предложение включваше бракосъчетание между представителите на два различни вида и майката на Делон тутакси се обърна към жреците на Недра за подкрепа. Жреците са задръстеняци по природа и графинята успя да ги подкове, без каквито и да било проблеми.

И тук нещата запецнаха. Мотаех се напред-назад между Гората и Тол Борюн и използвах всяка възможност, за да намеря тайни поддръжници за своята кауза зад гърба на графинята.

— Ръцете ми са вързани, Белгарат — каза ми графът, след като се завърнах в Тол Борюн от поредния си излет до Гората. — Жреците забраниха този брак.

— Вашата съпруга разиграва политически интриги, Ваша Светлост — заявих му аз направо.

— Знам, но докато жреците на Недра са на нейна страна, аз не мога да направя нищо.

Замислих се за известно време и след това изведнъж ми хрумна възможното решение. Щом на Великата графиня й се играеше на политика, щях да й покажа, че и аз самият поназнайвам нещо в тази насока.

— Ще отсъствам за известно време, Ваша Светлост — казах на графа.

— Къде ще ходиш? Пак в Гората?

— Не, трябва да се срещна с един човек в Тол Хонет.

Бяха ранните години на Втората Вордюнска династия и аз се сещах кой точно би могъл да ми свърши работа. От портите на Тол Хонет се насочих право към императорския дворец. Наложи ми се да „сгазя“ най-безцеремонно куп тунеядци, за да си осигуря аудиенция, но така или иначе вече имах опит в това упражнение.

— За мен е чест, о, Древни — увери ме Ран Вордю Втори с напевна интонация.

— Хайде да си спестим уводната част, Ран Вордю — отвърнах му аз. — Нямам много време. По-важното е, че в този момент ние с теб имаме общи интереси. Какво би отвърнал, ако ти кажа, че Хонетите са на една крачка от това да си осигурят неограничен достъп до практически безкраен източник на дървен материал?

— Какво?! — изригна Негово Императорско Величество.

— И аз така си мислех. Състоянието на твоя род се дължи почти изцяло на Вордюнския лес. Ако Хонетите се доберат до Гората на Дриадите, би било адски логично да се очаква цената на дървения материал да спадне драстично. Опитвам се да уредя един брак, който ще отреже пътя на Хонетите към Гората завинаги. Великата графиня на Борюн, обаче, е хонетинка и се опитва да ме пребори на религиозна почва. Великият жрец на Недра не беше ли някакъв твой роднина?