Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

Колкото повече се замислям обаче, толкова по-ясно осъзнавам, че когато Се’Недра най-напред пред мен, а после и пред майка ми зачекна доста съмнителния въпрос за „добруването на малките ни“, тя е имала много повече основание, отколкото и самата малка хитруша си дава сметка. Един ден Геран ще бъде крал на Рива и Пазител на Сферата. С течение на вековете разбрах, че хората, които имат дори бегли познания за истинската история, стават най-добрите управници. Поне не повтарят грешките от миналото.

Ех, ако единственото, от което се нуждаеха Геран и неговите синове, за да управляват риванците, беше само скучно изложение за делата на различните владетели от всички кралства през изминалите векове! Тогава всичко щеше да е много лесно.

Но както хитро отбеляза моята снаха, тези „и тогава, после, а след това“ на толнедранските учени обхващат само част от действителността. Извън нея съществува още един свят, а природата на толнедранците не позволява те да проумеят нещата, които се случват в него. Ето този невидим свят трябва да опознае Риванският крал, ако иска добре да завърши онова, за което е призван.

Дори и така да е, аз с чиста съвест бих могла да заявя, че твърде подробната история на баща ми за нашия странен свят вече е запълнила празнините от информация. Направих нещо повече — препрочетох тази досадна и бъбрива книга, опитвайки се с все сили да докажа на себе си и на моята майка, че наистина не бих могла да добавя нещо ново към вече казаното. Съвсем скоро обаче недопустимите пропуски на баща ми започнаха да бият на очи. Старият мошеник не беше разказал цялата история и майка го знаеше.

В негова защита трябва да призная, че има събития, на които той не е присъствал и други, за които не си е давал ясна сметка какво наистина става. Освен това някои от пропуските му, които толкова ме ядосаха, докато четях, са причинени от неговото желание да натика седем хиляди години история в книга със сравнително приличен обем. Това бих му простила. Но не можеше ли поне да даде точните имена и дати?! За да има мир в семейството все пак, аз ще си затворя очите пред неговата несъвършена памет за детайли и подробности. Човешката памет — а това показва, че и баща ми е човек като всички останали — никога не е напълно съвършена. Защо просто не кажем, че баща ми и аз си спомняме по различен начин определени събития и да приключим въпроса, а? Гледайте да запомните това, докато четете нататък. И не си губете времето, пък и моето, да ми посочвате разминаванията в нашите версии.

Колкото повече чета, толкова по-ясно осъзнавам, че нещата, които аз знам, а баща ми не знае, ще са най-съществената част от обучението на Геран. Нещо повече — започва постепенно да ме обзема — явно е по наследство — все по-голямо желание да напиша своя история. Опитах се да се противопоставя на този порив, но той напълно ме е завладял. Открих, че всъщност желая да разкажа историята от моята гледна точка.

Най-същественото от първите години на моя живот е сестра ми Белдаран. Бяхме близначки, а в някои отношения дори по-близки и от близнаци. И до ден днешен не сме напълно разделени. Макар и мъртва отпреди повече от три хиляди години, Белдаран е все още част от мен. Тъгувам по нейната загуба всеки ден. Това донякъде може да обясни защо понякога изглеждам печална и затворена в себе си. В разказа си баща ми споменава, че рядко се усмихвам. Какво толкова весело има, че да се смея, Стари вълко?

Както отбелязва баща ми, аз много чета и навсякъде съм забелязала, че биографиите започват с раждането. Нашата биография с Белдаран обаче започва малко по-рано. По някакви свои съображения майка ни уреди нещата да станат точно по този начин.

И така, защо най-сетне да не започнем?

Беше топло и тъмно. Ние плувахме в пълно задоволство, вслушвайки се в звука от сърцето на мама и в препускането на кръвта по вените й, докато нейното тялото ни хранеше. Това е първият ми спомен. Помня също как чрез мисълта си мама нежно ни каза: „Събудете се!“

За нас потеклото на мама не беше тайна. Но това, което не стана широко известно е, че е била призвана от Учителя като всеки един от нас. Тя е равнопоставена ученичка на Алдур, каквито сме и всички останали. Ние му служим по свой си определен начин. Мама обаче не е родена в човешки образ и още в ранната си бременност долови, че двете с Белдаран не притежаваме нито един от онези инстинкти, които се предават по наследство на вълците. По-късно разбрах, че това й е създавало много грижи и тя надълго и нашироко е говорила с Учителя по въпроса. Взетото от нея решение е било във висша степен практично. След като ние с Белдаран сме били лишени от инстинкти, тя е предложила на Учителя да започне нашето обучение, още докато сме в утробата й. Сигурно това е стъписало Алдур, но той бързо е прозрял достойнствата и основанието за подобно решение. И така, майка ни предприела първите стъпки, за да е сигурна, че двете с моята сестра ще имаме необходимата информация за света още преди да сме родени.