Дейвид Едингс: Поулгара — магьосницата

— Какво правят мъжете? — попита Поул.

— Гарион и Дюрник хранят птиците и животните — каза Поледра. — Той още спи. — Поледра почти никога не изричаше името на мъжа си. Тя постави подноса върху малка масичка близо до камината. — Мисля, че трябва да поговорим — каза. После се приближи към леглото, взе близнаците и ги върна в чудноватата двойна люлка, която Дюрник беше изобретил за тях. Подаде на Поулгара и Се’Недра по една чаша чай, взе последната за себе си и се настани в креслото до огъня.

— Кое е толкова важно, майко? — попита Поулгара.

Поледра посочи с пръст Се’Недра.

— ТЯ говори с мен вчера и мисля, че трябва да се вслушаме в това, което казва.

— О, това ли било!

— Тя каза, че нейният син и неговите синове един ден ще управляват Рива. А има много неща, които трябва да узнаят. Благополучието на риванците ще зависи от техните познания. Нали това е най-важната от задачите на водача, независимо дали предвожда хора или вълци.

Се’Недра изпита леко злорадство. Набързо скалъпените й аргументи явно бяха спечелили Поледра на нейна страна.

— Накъде клониш, мамо? — попита Поулгара.

— Ти също носиш отговорност за малките, Поулгара — отвърна майка й. — Това е наш дълг. Учителят ти постави задача, а ти още не си я изпълнила.

Поулгара хвърли остър поглед на Се’Недра.

— Нищо не съм направила, лельо Поул — побърза да каже Се’Недра с добре изиграна невинност. — Само поисках съвет от майка ти, това е всичко.

Два чифта очи — едните златистожълти, а другите наситеносини — се устремиха към нея. Се’Недра пламна.

— Тя иска нещо, Поулгара — каза Поледра. — Дай й го. Това няма да ти навреди, а е и част от задачата, която прие по своя воля. Ние, вълците, се доверяваме на инстинкта си; хората се нуждаят от наставления. Прекара голяма част от живота си като се грижеше за малките и ги наставляваше, затова знаеш какво се иска. Просто разкажи какво се случи и това ще е достатъчно.

— Не всичко , надявам се — Поулгара изглеждаше потресена. — Някои от тези неща са твърде лични!

Поледра се разсмя.

— Има още много да учиш, мила дъще. Не разбра ли досега, че подобно нещо като личен живот не съществува при вълците! Ние споделяме всичко. Тази информация един ден може да е от полза на Риванския крал, а също и на твоите собствени деца, затова трябва да си сигурна, че те знаят всичко, което е необходимо. Просто го направи, Поулгара, вместо да спориш с мен.

Поулгара въздъхна.

— Добре, мамо — отговори покорно тя.

Се’Недра почувства, че една силна воля се прекланя пред друга — още по-силна и това никак не й се понрави. Поулгара Магьосницата беше най-личната и съвършена жена на света. Титлите й нямаха чет и всичко живо се прекланяше пред нея. Но по някакъв загадъчен и необясним начин тя си оставаше вълчица. Когато по-старшата женска — в случая нейната майка — й заповядаше нещо, тя се подчиняваше на мига, без дори да се замисли.

Произходът на Се’Недра беше доста пъстър и объркан — отчасти дриада, отчасти от клана на Боруните. Тя дълго и разпалено спореше с баща си, Императорът на Толнедра. Но когато Ксантия, кралицата на дриадите, заговореше, Се’Недра, макар и мърморейки, тутакси се подчиняваше. То беше в кръвта й. Затова сега започна да гледа на Поулгара с други очи, а и себе си вече щеше да приема и разбира по различен начин.

— Започна се — рече загадъчно Поледра. — Оттук нататък, дъще — обърна се тя към Поулгара, — няма да ти е толкова трудно. Аз ще говоря с него да ти покаже как се прави, без да използваш онези глупави пачи пера и мастило. Това е твое задължение, затова престани да се оплакваш!

— Ще бъде, както пожелае моята майка — отвърна Поулгара.

— Е, добре — каза Поледра, — щом това вече е уредено, ще искат ли дамите по още една чаша чай?

Поулгара и Се’Недра размениха по един бърз поглед.

— С удоволствие ще приемем — въздъхна Поулгара.

Идеята не беше моя. Искам да е ясно още от самото начало. Мисълта, че който и да е човек може да опише това, „което наистина се е случило“, е пълен абсурд. Ако десет или пък стотици хора са свидетели на едно и също събитие, тогава ще има десет или стотици различни версии за станалото. Онова, което виждаме, и начинът, по който го тълкуваме, зависи изцяло от нашия натрупан в миналото опит. Моята майка обаче настоя да се заема с това неприятно и нелепо задължение и както винаги аз ще изпълня желанието й.