Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Поулгара — магьосницата: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Поулгара — магьосницата»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Поулгара магьосницата“ отново ни среща с фантастичния свят на Дейвид Едингс. Романът разкрива драматичната история на една жена, чийто магически произход и възложената и божествена задача многократно се сблъскват с чисто човешките чувства на омраза и любов.
Още съвсем малка дъщерята на Белгарат и Поледра овладява изкуството да променя вида си, да се премества светкавично в пространството, да разчита мислите и да променя спомените на хората… А когато става херцогиня на Ерат, често й се налага да води войни или да организира дворцови преврати. В продължение на хиляди години тя усъвършенства своята магическа сила и заема решаващо място в безкрайната борба между Светлината и Мрака.

Поулгара — магьосницата — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Поулгара — магьосницата», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Според мен е успял да включи всичко, което се случи, независимо дали е подробно описано или пък е бегло споменато.

— Има ужасни празнини в разказа му, лельо Поул.

— Татко е на седем хиляди години, Се’Недра. В толкова голям период от време има и моменти, когато нищо съществено не се случва.

— Той не споменава нищо от това, което се е случило на теб обаче. Не казва много за годините, през които си била във Во Вакюн, какво си правила в Гар ог Надрак или пък на всички останали места. Аз искам да знам какво е ставало с теб през цялото това време.

— За какво ти е, за бога?

— Държа да съм наясно с цялата история, лельо Поул. А той е пропуснал толкова много от нея!

— Ти си същата като Гарион! Той все молеше татко за повече подробности, когато Стария вълк му разказваше някоя история. — Поулгара изведнъж прекъсна рязко. — Стойте далече от огъня! — обърна се остро към близнаците.

Те захихикаха, но направиха каквото им беше наредено. Се’Недра се досети, че това беше някакъв вид закачка.

— И така — поднови прекъснатия разговор тя, — Белгарат ни изпрати писма заедно с последните глави от своята история. Това, което написа на мен, ми подсказа идеята да дойда тук, за да поговорим двете. Той ни обвинява, че сме се сговорили и сме го насилили да напише историята. Твърди, че си дава сметка за празнините в своя разказ и предлага ТИ да разкажеш останалото.

— Типично в негов стил — измърмори Поулгара. — Баща ми е майстор да започне нещо, а после да подлъже друг да му довърши работата. Е, този път не е познал! Няма да стане така, както го е намислил, Се’Недра. Никога не съм се правила на разказвач, пък и имам по-важни дела.

— Но…

— Никакво „но“, скъпа. А сега върви и повикай Гарион и Дюрник на вечеря.

Се’Недра благоразумно прекрати спора, но отказът на Поулгара я накара да се замисли за околни пътища, по които би могла да постигне своето.

— Гарион, скъпи — започна тя, когато по-късно вечерта двамата със съпруга й вече бяха в леглото, заобиколени от топлина и уютен мрак.

— Кажи, Се’Недра.

— Нали можеш да се свържеш с дядо си и да говориш с него?

— Мисля, че мога. Защо?

— Не би ли искал да видиш него и баба си? Щом така и така сме наблизо — нали кулата на Белгарат никак не е далеч оттук — можем да се срещнем с тях. Пък и те ще бъдат страшно разочаровани, ако не го направим, не е ли така?

— Какво кроиш пак, Се’Недра?

— Защо винаги трябва да кроя нещо?

— Обикновено така става.

— Не си много любезен, Гарион. Толкова ли е неестествено да искам да събера семейството?

— Извинявай, сигурно греша.

— Е, наистина леля ти Поулгара малко се заинати. Ще ми трябва помощ, за да я убедя да напише своята история.

— Дядо няма да ти помогне — вече ти го каза в писмото си.

— Не говоря за помощ от него. Искам да поприказвам с Поледра. Леля Поул ще послуша майка си. Моля те, Гарион! — каза тя с най-обаятелната си и затрогваща интонация.

— Добре, ще поговоря с Дюрник.

— Защо не оставиш аз да говоря с Дюрник? Сигурно ще успея да го убедя, че моята идея си струва. — Тя се притисна нежно към съпруга си. — Сега ми е топло и хубаво, Гарион — рече подканящо.

— Да, забелязах го.

Толкова много ли ти се спи?

— Е, не чак толкова, скъпа — отвърна той и я прегърна.

Работата явно няма да е толкова трудна, реши Се’Недра. Тя нямаше равна в това да постига целите си и беше убедена, че ще успее да спечели на своя страна Гарион и Дюрник. Убеждаването на Поледра обаче щеше да изисква повече усилия.

Както обикновено Гарион се измъкна от постелята още преди да е съмнало. Риванският крал беше израснал във ферма, а работниците на полето обикновено стават рано. Се’Недра реши, че няма да е зле да го държи под око следващите няколко дни. Един случаен разговор между нейния съпруг и Дюрник можеше да провали плановете й. Тя умишлено избегна думата „заговор“. Ето защо допря пръсти до амулета на Белдаран и мислено проследи Гарион.

— Тихо, тихо. — Беше гласът на Дюрник, удивително нежен и внимателен. — Това съм аз. Заспивайте отново, по-късно ще ви нахраня.

Последва някакво недоволно гъргорене, меки и гърлени звуци — явно бяха птици, прецени Се’Недра. Те покудкудякаха още малко и отново утихнаха.

— Винаги ли им говориш така? — чу се гласът на Гарион.

— Това ги успокоява, за да не излетят в тъмното и да се наранят — отговори Дюрник. — Упорито гнездят все на това дърво насред двора, а аз минавам оттук всяка сутрин. Вече ме познават, затова мога да ги успокоя да заспят отново. Птиците лесно се приучват. При сърните и елените отнема повече време, а зайците са много боязливи и лесно се плашат.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Поулгара — магьосницата»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Поулгара — магьосницата» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Едингс - Гарион
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Магьоснически гамбит
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Кралица на магиите
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Пророчицата от Кел
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Последната битка
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Черната кула
Дейвид Едингс
Дейвид Едингс - Пророчеството
Дейвид Едингс
Отзывы о книге «Поулгара — магьосницата»

Обсуждение, отзывы о книге «Поулгара — магьосницата» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x