Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

— Добре — рече най-накрая. — Забавлявайте се добре на сватбата, момичета, а сега бягайте оттук!

Спуснахме се към предверието на тронната зала, където щеше да се извърши церемонията. Бях малко озадачена от държането на сестра си, когато влязохме там. Тя изглеждаше нечовешки спокойна. Всички следи от предишната й нервност бяха изчезнали. Беше някак резервирана и хладна. Майка ми обясни това по-късно. По-голямата част от сватбения ритуал е натоварена със символи и Белдаран е следвала съвсем точни напътствия.

Държах под око вратата и първа видях пристигането на Рива, баща му и неговите братя. Всички бяха сложили метални ризници , а на коланите им висяха мечове! Все знаех, че алорните са войнствен народ, но чак пък толкова! В знак на уважение към свещения ритуал обаче металът по броните им беше излъскан до блясък. Надявах се да са се погрижили и за характерната миризма на своето въоръжение. Което и да е оръжие има свой специфичен мирис и не мисля, че той е особено подходящ за чувствителния нюх на дамите. Не ми се щеше свитата на Белдаран да се свлече в припадък на пода точно насред церемонията.

Накрая и баща ни се присъедини към кортежа, при това не миришеше твърде силно на бира. Често говоря за отвратителния навик на баща си, но в действителност той не пие чак толкова много. Очевидно годините, прекарани по кейовете на Камаар, са го отучили от много неща.

— Добро утро, дами — поздрави той. — Изглеждате прекрасно. Готови ли сме вече всички?

— Винаги сме готови да изпълним дълга си — отвърнах. — Успя ли да удържиш Рива трезвен миналата нощ?

— Не ми се наложи, Поул. Наблюдавах го доста внимателно, но той почти нищо не сложи в устата си.

— Алорн, който не се опитва да си потопи главата във всяко срещнато буре с бира?! Много странно.

— Извини ме — прекъсна ме той. — Трябва да поговоря с Белдаран. Двамата с Белдин подготвихме някои неща и тя трябва да ги знае.

Малко по-късно разбрах какво е имал предвид.

Баща ми има удивителен усет в намирането на най-подходящия момент. Той изчака насъбралото се в тронната зала множество да утихне постепенно, а после ясно чух мисълта, която отпрати към чичо Белдин: „Време е — каза без думи той, — трябва да започваме.“

Чичо Белдин му отвърна със сребристия звук на фанфари, съпровождани от невидими тромпети. Въздействието беше толкова покъртително, че всички гости замлъкнаха очаровани, фанфарите бяха последвани от сватбения марш, изпълнен от неземни гласове. Аз също имам усет за музиката и бях дълбоко удивена от сложната хармония, която постигна моя дребен и кривокрак роднина.

По даден от баща ми знак Белдаран влезе през вратата откъм предверието и запристъпя към центъра на тронната зала. Спря се там и позволи на присъстващите да й се наслаждават до насита. Тогава Учителя й изпрати своята благословия във вид на лъч бяла светлина. Сега, като се връщам назад в миналото, разбирам, че тогава Учителя е благословил целия ривански род. Родът, който щеше да даде на света Пратеника на боговете.

Аз отхвърлих наметката си и в очите на баща ми проблясна гняв. „Хубава рокля“ — процеди той през стиснатите си зъби. Понякога татко е много непостоянен. Той се възхищава от прелестите на другите жени, но губи самообладание, когато аз разкрия моите .

Двамата застанахме от двете страни на Белдаран и с отмерена крачка тръгнахме по пътеката между редиците с пейки. В страничните улеи гореше торф, затоплящ въздуха в залата. Най-отпред ни чакаха Рива и семейството му.

„Досега върви много добре, нали?“ попита гласът на мама.

„Още не сме свършили, мамо — отвърнах. — Това са алорни и има шанс да оплескат всичко в последния момент.“

„Циничка“ — обвини ме тя.

Тогава видях Сферата на Учителя върху ефеса на огромен меч, провесен над трона. Беше невъзможно да остане незабелязана, тъй като сияеше с наситена синя светлина. Това беше първата ми среща със Сферата и тя ме разтърси от глава до пети. Много пъти след това съм виждала нейния син огън, но само веднъж светеше така ярко като първия път — когато Гарион свали меча от стената. Тогава разбрах, че Сферата също беше благословила брака между Рива и сестра ми.

Когато стигнахме пред трона, двамата с баща ми предадохме Белдаран в ръцете на Рива и отстъпихме назад. Риванският свещеник се приближи и церемонията започна.

Сестра ми сякаш излъчваше светлина и Рива не откъсваше боготворящия си поглед от лицето й. Понеже това беше кралска сватба, свещеникът изпълни ритуала до най-малката подробност. Жените обожават сватбите. Но като изтече първият час от церемонията, гостите взеха да стават неспокойни. Пейките в тронната зала бяха от камък и ужасно неудобни. Мъжете с нетърпение чакаха гуляя, който играе съществена роля в сватбената церемония на алорните. Единствено от уважение към младоженците успяхме да сдържим прозявките си.