Дейвид Едингс - Поулгара — магьосницата

Мисълта, че баща ми може да реши и мен да окове в брачни вериги към Драс или Алгар, доста ме безпокоеше.

По някаква причина майка ми започваше да говори мъгляво и не казваше нищо определено, колчем станеше дума за вече толкова известното пътуване на татко до Малория. Аз пък имах нужда от повече информация, за да се противопоставя на всички нелепи мисли, които се въртяха в неговата глава. Затова започнах да търся чичо Белдин.

Намерих го на върха на една от кулите на Цитаделата. Той се беше отделил с чаша бира в ръка и гледаше сърдитите черни вълни, бушуващи под свода на заплашително надвисналото небе. Поставих въпроса, който ме вълнуваше, без много-много да го увъртам.

— Какво знаеш за пътуването на баща ми в Малория?

— Не много — отвърна той. — Не бях в Долината, когато Черек и момчетата са дошли да го вземат.

— Обаче знаеш какво се е случило там, нали?

— Близнаците ми казаха — присви равнодушно рамене той. — Доколкото схванах, Черек и момчетата са били път през снега в най-лютата зима заради някакво полуумно предсказание, което свещениците на Белар получили от „авгурите“, както ги наричат алорните. Понякога Черек е ужасно лековерен.

— Какви са тези „авгури“?

— Предполагам са хора, които предсказват бъдещето. Свещениците на Белар се напиват до безпаметство, после изкормят някой овен и започват да се ровят из вътрешностите му. Алорните имат чудатото убеждение, че изкорменият овен може да им каже какво ще се случи през следващата седмица. Аз обаче подозирам, че елът има най-голяма роля в тези предсказания. Но така или иначе, алорните много им вярват. Съмнявам се, че и овните са на същото мнение.

— Възможно ли е някой да е толкова наивен, че да хване вяра на подобен абсурд?

— Твоят бъдещ зет например.

— О, богове! Бедната Белдаран.

— Защо изведнъж у теб се породи този задълбочен интерес към странните алорнски обичаи, Поул? — попита той.

— Хрумна ми, че баща ми може да реши да се отърве от мен и да ме омъжи за Драс или Алгар, а аз още не съм готова за брачния хомот. Ще ми се да разполагам с някои аргументи, за да имаме равни шансове в спора.

Белдин се разсмя.

— Не се тревожи, Поул — каза ми. — Понякога Белгарат действа доста странно, но едва ли би стигнал чак дотам. Освен това Учителя няма да му позволи подобно нещо. Обзалагам се, че има съвсем други планове за теб.

Както се оказа по-късно, това е било доста сдържано изказване относно моето бъдеще.

Макар аз вече да бях убедена, че в бъдещето ми не се очертава никакъв алорн за съпруг, тази новина още не беше стигнала до Драс и Алгар. Ето защо двамата алорнски крале се присъединиха към тълпата мои обожатели.

Драс беше по-агресивният от двамата, защото бе и по-големият. Стилът му на ухажване ми донесе голямо облекчение. За разлика от младите риванци с техните недодялано скалъпени домогвания, той беше прям и честен. Драс вече беше уверен в себе си мъж, затова не му се налагаше да си измисля някакъв ореол.

— Е — обърна се той към мен няколко дни след като беше пристигнал с баща си и брат си, — какво мислиш, да кажа ли на баща ми да говори с твоя?

— За какво да говорят, Ваше Величество?

— За нашата сватба, разбира се. Можем да се оженим в деня на сватбата на Рива със сестра ти.

Директният му подход не ми остави много възможности за маневриране и увъртане.

— Не е ли малко прибързано решението ти, Драс?

— Защо трябва да губим време, Поулгара? Този брак ще е от полза и за двама ни. Ти ще станеш кралица, а аз ще се сдобия с жена. При това можем да пропуснем всички тези дворцови преструвки.

Разговорът не тръгваше в добра посока. Подразних се от безцеремонното му отхвърляне на моите ухажори. В двора се забавлявах, и то с истинско удоволствие, а той се опитваше да ми отнеме всичко това!

— Нека да размисля, Драс — предложих аз.

— Разбира се — съгласи се великодушно той. — Помисли, колкото трябва. Какво ще кажеш да ми дадеш отговор този следобед?

(Можете ли да повярвате, че дори не му се изсмях в лицето?)

Ухажването на Алгар беше мъчително и труднопоносимо за мен. Тънкостите в този ритуал изискват женската да отвръща на увертюрите на мъжкаря. Бях го наблюдавала стотици пъти при птиците ми. Винаги мъжкарят е с по-ярко оперение. Той обикновено пристъпя наперено и се кокошини, докато женската хрисимо приема неговата благосклонност. При хората няма особена разлика. Мъжете се перчат, а жените ги гледат в захлас. Но, в името на боговете, как можеш да общуваш и да се захласваш по някого, който с дни не проронва и една дума?! Алгар беше интелигентен, но разговорчив, колкото скала. Ако трябва да съм честна обаче, неговото мълчание ме заинтригува. Но ме и подразни.