Артър Голдън - Мемоарите на една гейша

Вътре ми свали пояса и каза да се настаня удобно на едната от постелите. Всичко изглеждаше странно и така ме плашеше, че нямаше да се почувствам удобно, каквото и да направех. Но легнах по гръб и пъхнах за опора под врата си една напълнена със зърна възглавница. Докторът разтвори кимоното ми, а после дълго и методично разхлабва и развързва дрехите отдолу, като търкаше с ръце бедрата ми, което, мисля, трябваше да ми помогне да се отпусна. Това продължи доста дълго, но накрая той взе двете бели кърпи, каза ми да се надигна и ги подложи под мен.

— Това ще попие кръвта — обясни ми. При мидзуаге често, разбира се, има известно количество кръв, но никой не ми беше обяснил защо. Сигурна съм, че щях да запазя спокойствие или дори да благодаря на доктора, че е толкова мил да постави кърпи, но вместо това из търсих: „Каква кръв?“ При това гласът ми прозвуча като писукане, защото гърлото ми беше пресъхнало. Доктор Рак започна да ми обяснява как „хименът“ — макар да не знаех какво може да значи това — често кърви, когато се разкъсва… и едно, и друго, и трето… Толкова се притесних от всичко това, че, изглежда, се надигнах леко от постелята, защото докторът сложи ръка на рамото ми и ме бутна нежно назад.

Сигурна съм, че подобен разговор е достатъчен да убие апетита на някои мъже за това, което се канят да направят. Само че доктор Рак не бе от тях. Когато изчерпи обясненията, той каза:

— Това е вторият път, когато ще имам възможност да взема образец от твоята кръв. Може ли да ти покажа?

Бях забелязала, че дойде не само с голямата си кожена чанта, а и с малка дървена кутия. Той извади връзка ключове от джоба на панталона си и отключи кутията. После я донесе и я разтвори през средата, така че се получи нещо като малък тезгях с изложена на показ стока. И от двете страни имаше полички с миниатюрни шишенца, — всичките затворени с коркови тапи и закрепени с каишки. На най-долната полица имаше няколко инструмента като ножици и пинцети, но всичко останало бе заето от шишенцата — може би четирийсет или дори петдесет на брой. С изключение на няколко празни на най-горната полица, всички съдържаха нещо, но нямах представа какво. Едва когато докторът донесе лампата от масата, успях да видя, че най-горе имат бели етикети с имената на различни гейши. Видях там името на Мамеха, както и на великата Мамекичи. Видях доста други познати имена, включително и това на Корин — приятелката на Хацумомо.

— Това тук е за теб — каза докторът и взе едно от шишенцата.

Беше написал името ми погрешно, с друг йероглиф за „ри“ в Саюри. А вътре имаше нещо сбръчкано, което според мен приличаше на маринована слива, само че бе по-скоро кафеникаво, отколкото мораво. Докторът махна тапата и го извади с пинцети.

— Това е тампон, напоен с твоята кръв. Когато си беше порязала крака, спомняш си. Обикновено не запазвам кръв на пациентите си, но бях толкова… очарован от теб. След като запазих тази проба, реших, че ще покровителствам твоето мидзуаге. Мисля, ще се съгласиш, че ще е невероятно да притежавам не само проба от кръвта ти, взета при мидзуаге, но и проба, взета от рана на крака ти преди доста месеци.

Прикрих отвращението си, докато докторът ми показа няколко други шишенца, включително и това на Мамеха. В нейното нямаше тампон, а малко парче бял плат. Беше нацапано с нещо ръждиво и се беше втвърдило. Доктор Рак като че намираше всички тези проби за прекрасни, но аз… аз ги гледах от любезност, но извръщах очи, когато той не виждаше.

Накрая докторът затвори своята кутия, отмести я, а после си свали очилата, сгъна ги и ги постави наблизо на масата. Уплаших се, че моментът е настъпил, и наистина докторът разтвори краката ми и се настани между тях на колене. Имах чувството, че сърцето ми бие бързо като на мишка. А когато развърза колана на нощното си кимоно, затворих очи и вдигнах ръка, за да си закрия устата, но в последния момент се отказах, защото реших, че ще направя лошо впечатление, и вместо това я отпуснах до възглавницата.

Ръцете на доктора се поровиха известно време, карайки ме да се чувствам така неловко, както преди няколко седмици от ръцете на младия доктор със сребристата коса. После се наведе, докато тялото му не застана точно над моето. Напрегнах цялата сила на съзнанието си, за да издигна въображаема бариера между него и себе си, но това не помогна, за да не почувствам как „змиорката“ му — така би казала Мамеха — се блъсна във вътрешната страна на бедрото ми. Лампата гореше и аз затърсих сенки по тавана, за да се отвлека, защото вече усещах, че докторът буташе толкова силно, че главата ми се отмества на възглавницата. Не можех да измисля какво да правя с ръцете си, затова стиснах с тях възглавницата и затворих плътно очи. Скоро около мен се развихри трескаво движение, а усещах и всевъзможни движения вътре в себе си. Сигурно имаше доста кръв, защото из въздуха се разнесе неприятна метална миризма. Постоянно си напомнях колко много бе платил докторът за тази привилегия; по едно време, спомням си, ме осени надеждата, че той се забавлява повече от мен. Не изпитвах по-голямо удоволствие, отколкото ако някой търкаше упорито бедрата ми с пила, докато не бликне кръв.