Маргьорит Юрсенар - Мемоарите на Адриан

Това, че творчеството на Маргьорит Юрсенар е останало до този момент неизвестно у нас, не е нито пропуск, нито резултат на случайно недоглеждане. То трудно се определя с установените мерки за литература, затова и за френския читател остава необичайно. Юрсенар е авторка на осем романа, на есета и автобиографични книги, на пиеси и стихове, превежда на френски Вирджиния Улф и Хенри Джеймс, Кавафис и старогръцка лирика. Между най-добрите й творби до „Адриан“ се нарежда един друг роман, „Черната магия“, получил в 1968 г. френската литературна награда „Фемина“. В 1971 г. нейната родина Белгия я отличава с членство в „Кралската академия за френски език и литература“. В 1980 г. тя влиза във Френската академия — първата жена под купола на „Ке д’Онти“, приета след бурни дебати и с незначително мнозинство. Някои от аргументите против нейното членство разкриват извънлитературните функции, които има Френската академия. Роже Пейрефит например е недоволен от белгийското произношение на писателката и от това, че в едно свое интервю тя поставя Франция на четвърто място като възможната страна, в която би се поселила. Друг академик заявява, че не би гласувал за жена, а още по-малко за нея, понеже „била чела прекалено много, за да пише добре“.

Ако тия аргументи имат разумно основание, то трябва да се търси в космополитизма на Юрсенар, в недостатъчно френската физиономия на нейното творчество, определена до известна степен от обстоятелствата на живота й. Родена в Брюксел от баща французин и майка белгийка, тя от малка живее на различни места — в Англия, във Франция и Италия, в Швейцария и Гърция. Десет години в Атина, после далече на Изток — Юрсенар има възможност да изучава от натура разнообразните форми на човешкия живот. От 1939 г. тя живее в САЩ на различни места. Най-после в 1950 г. открива мястото, където се заселва за десетилетия — един остров на североизточния бряг на страната. Би могло да се помисли, че там се укрива от проблемите на деня. Но тя често напуска острова, за да участвува в протестни движения, в манифестации и походи. На острова я привлича природата, а от континента я отблъсква снобизмът на големите западни културни центрове.

Не по-малко неконвенционален от живота й е нейният път в знанието. Учила с частни учители и сама, Юрсенар натрупва огромна ерудиция в областта на историята, литературата и философията, познания систематични и както личи от „Адриан“, преживени. Особено я привлича античният свят, на който тя посвещава години на упорит труд, за да достигне до адекватното му познаване. И все пак античността е една от многото посоки на нейното пътуване в миналото и съвременността. Също тъй изчерпателно Юрсенар се занимава с източна философия, с историята на негърското движение в САЩ, с ренесансовата астрология и магия. Изборът й не се диктува от мода, нито се ограничава от навиците на някой културен център. Тя не крие, че приповдигнатият тон на парижкия културен живот й е чужд. Затова нищо чудно, че в Париж я смятат за недостатъчно талантлива. Тъй бива означено на литературнокритически език нейното своенравие.

Всъщност ако липсата на достатъчно френски елементи в творчеството на Маргьорит Юрсенар е подбуждала критиците й, те не са съвсем прави. Защото писателката следва не един френски модел. Тя върви в стъпките на Флобер, що се отнася до трупането на знания и упоритото въплътяване в реконструирани сенки от миналото. Пруст е нейният образец за оживяването на потъналите в забрава лични усещания и представи. Нима Стендал не я предхожда в неодобрението на парижкия литературен живот? В своя коментар към „Мемоарите на Адриан“ Юрсенар следва Расни и не е нужно особено вглеждане, за да се открие в разсъжденията й за собственото творчество присъствието на афористичния скепсис на Паскаловите „Мисли“.

Но тия модели не облекчават прегрешението към френската традиция. Писателката ги следва не защото са френски, а защото са пригодни. При това тя ги следва съзнателно и още нещо — свързва ги с други, нефренски. Нейният Пруст е обогатен с практиките на медитиращия йога-индус и поетическия опит на Рилке. Също като своя герой Адриан, съзнателно развиващ в себе си достойнствата на цезарите, живели до него, Маргьорит Юрсенар съзнателно ползува широкия регистър на човешкото наследство, желаейки да влезе в контакт с много явления и разни времена. Тя не просто обича многообразието на света, но и вярва в неговата познаваемост. А понеже познанието е преживяване, Юрсенар знае, че й се налага да бъде многолика, за да улови обективното в неговите тъй пъстри прояви.